Ключът към перфектните взаимоотношения

Всеки знае, че перфектни хора няма. Следователно и перфектни взаимоотношения също. Но е хубаво, когато разногласията с хората около теб са сведени до минимум. Мъжете сме доста по-просто устроени в това отношение, когато става въпрос за приятелите ни. При нас има ясна и “семпла” комуникация, която е сведена до споделяне на интересни неща, спортни интереси и въобще всякакви други неща, за които жените говорят, обсъждат, умуват, чудят се, дразнят се една на друга и обмислят в продължение на часове.

Заблуда е обаче, че мъжете сме постоянно съгласни едни с други. Всъщност мъжкото приятелство е същото като женското с тази разлика, че ние си казваме всичко директно – когато нещо не ни харесва в поведението на другия, когато не искаме да отидем някъде или да правим нещо. Единственото което правим е да си общуваме директно. Мъжете не сме привърженици на намеците, обсъждането и разискването на дадено поведение. Ние обичаме да иронизираме и шеговито да коментираме, но не и да се впускаме в задълбочени анализи на определена ситуация, поведение или изречение.

Ключът към перфектните приятелски взаимоотношения е директната комуникация. При жените, като че ли, това е доста трудно. Те все се стараят да не се засегната една друга, а в същото време предявяват някакъв вид претенции и тогава тава страшно.

Но ако спрем да говорим само за женски и само мъжки приятелства, дори и в интимните взаимоотношения между мъжете и жените най-важното е откритата комуникация. Колкото по-директно общувате с човека до себе си, толкова по-лесно ще се опознаете и ще разберете какво обичате, кое ви дразни, кога шегите преминават границата или човекът до вас може да понесе още пиперливи коментари по свой адрес. Като че ли хората, по една или друга причина, сме оставили далеч в миналото разговора за чувства, емоции и прочие. И когато казвам чувства това не означава задължително любовни терзания. Имам предвид, че е хубаво хората да говорят за това, как са се почувствали при определена ситуация. Комуникацията винаги помага и винаги е по-добре да си кажеш какво мислиш, отколкото да очакваш хората около теб да се сетят сами. Просто защото те може никога да не се сетят. Пък и не четат мисли, нали?

Continue reading

Защото с Васил Лазаров да си перфектен не е толкова трудно

Всички знаят за мен, че съм любител на храната. Обичам да я консумирам, но изпитвам и удоволствие да я приготвям. Дълго време живях в Дания и там придобих повечето си познания по кулинарията. Научих се да подбирам продуктите и да правя с тях картини в чиния – за окото и за небцето. Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта ми помогнаха да пренеса това и в България, но ще обясня как малко по-късно.

Когато заминах за Дания, бях още много зелен. Почти във всяко едно отношение. Точно бях завършил гимназия и отидох там, за да продължа развитието си. Но бях сам. Това ме принуди да се науча да правя всичко, с което до този момент се е занимавала милата ми майка. Всичко беше сравнително лесно, с изключение на едно – готвенето.

Стандартът на живот в Дания е изключително висок и за мен, като обикновено българско момче, не ми беше по джоба да се храня по заведения и ресторанти постоянно. А способностите на майка ми в кухнята ме бяха разглезили до степен, че отхвърлях всякакъв вид сандвичи и бързи закуски.

След продължителни чатове и разговори по интернет, изпълнени с обяснения как да приготвя едно или друго ястие, започнах да схващам принципа, по който готви майка ми – качествени продукти, познания разбира се и много любов. С течение на времето осъзнах, че готвенето ми доставя почти същото удоволствие както и яденето.

Когато се прибрах в България, буквално бях в Рая. Тук продуктите имат много повече аромат и вкус, отколкото там откъдето идвах. Единствено не можех да намеря качествено свинско месо. Все ми миришеше и това силно ме дразнеше. В Дания бях свикнал с едно от най-качествените меса, които се предлагат от Даниш Краун, но не мислех, че ще мога да ги намеря и тук. До един ден, в който майка ми извади един пакет месо и започна да го приготвя. Бях много учуден, че този продукт се внася в България.

Оказа се, че фирмата, управлявана от Васил Лазаров Вивекта БГ, е официален дистрибутор на Даниш Краун за България. Те внасят още висококачествен зехтин, бланширани замразени картофи, замразени зеленчуци, риба, пилешко, агнешко и всичко от доказани европейски професионалисти.

Бях удивен. Животът в Дания ме беше направил традиционно предубеден към собствената ми страна, че едва ли не е на края на света и нищо не може да бъде намерено или направено в нея. Оказа се, разбира се, че хора като Васил Лазаров и Вивекта ме опровергават. Мен и всички  западноевропейски първенюта. J

Continue reading

, , , , , ,

Професиите на бъдещето

В последно време все по-често се говори за бъдещето. Дали провокирано от все по-притеснителната международна обстановка заради бежанците и терористичните атентати, или страхът след избирането на Тръмп за президент на САЩ, хора се замислят за бъдещето и това накъде ще отиде светът, в който живеем. Известни футуролози също изкаха прогнозите си и разсеяха мрачните предсказания за апокалипис и Трета Световна война.

Аз нито съм известен футуролог, нито съм имал някога тягостни мисли за край на света, но от много време мисля, че съвременните професии са тотално сбъркани. Сега всеки се бута да стане програмист, IT (каквото и да означава тази абревиатура) или да се занимава с някаква работа „на компютър“. Да седи в един офис 8 часа, 1 час да отделя за храна и, в най-добрия случай, още един час в пътуване до и от работа, на ден. Така 10 часа от деня ни е обвързан с работата. Доходонасната работа „на компютър“, която ни издига в социално отношение, защото това е стандартът. Да, обаче бъдещето, предвиждано от известният писател Айзък Азимов, е вече почти наше настояще. Роботи се изобретяват почти всеки ден, а вече има и такъв, който ще бъде пуснат, за да прави компания на хора с аутизъм и деменция. Той изглежда напълно като човек и разпознава лица.

Когато види човек подобна новина, му е трудно да не се притесни за бъдещето. И то не само за това дали тези машини ще превземат света ни подобно на реалностите, описвани от Азимов или представяни в сериали като Бойна звезда Глактика. Но е факт, че съвременните професии, такива каквито ги познаваме сега, няма да бъдат изпълнявани от хора. Естественият човешки прогрес дава основание да мислим, че точно това ще се случи в бъдеще. До колко сме си взели уроците от миналото обаче ще определи начина, по който ще възприемем промените.

Ако се върнем назад в историята във времето на Индустриалната революция, когато машините заменят човешката сила, знаем, че по този начин се увеличава производителността. Историците отделят особено внимание на този период, защото това е моментът, в който едно чисто аграрно общество става индустриално, а това води до висока производителност, урбанизация на обществото и оформянето на съвременна градска цивилизация. Но дори този период на растеж е имал своите противници – хора, които са протестирали срещу въвеждането на машини, които да изпълняват техните задължения. Мнозина са загубили работата си. И ако за цялостното развитие на обществото Индустриалната революция е била двигател напред, то за мнозина съвременници, не е било толкова лесно да оцелеят и приспособят, защото не са съумели да се развият.

Следващият исторически период, на който трябва да обърнем внимание, е Бел Епок (Belle ?poque). Това е време на изключителено техническо развитие, икономически растеж, разцвет на културата и изкуството. Появават се автомобили, самолети, подводници. Но заедно с това прекрасно време на развитие, започва и съперничество между държавите за надмощие и икономическа сила (в различен аспект от досегашното). Всичко това води до напрежение и редица военни съюзи, а убийството на Франц Фердинанд (австро-унгарския престолонаследник) от сръбски студент, запалва фитила на обтегнатите международни отношения.

Тези събития потвърждават тезата, че човечеството трудно приема промените. Справянето с развитието е довело до значителни катаклизми в социално отношение, но въпреки това хората са съумели да се приспособят.

Със съвременните темпове на развитие бъдещето ни изглежда да бъде роботизирано, а за хората ще бъде особено важно да могат да бъдат адекватни в социално отношение. Да имат сензитивност към човешките емоции и чувства и да могат да се справят с тях. Със сигурност творчеството ще бъде на почит, а всички, които сега изпълняват механични дейности – най-вероятно ще бъдат земенени от машини. Това неминуемо ще доведе до голяма безработица поне първоначално, но да се надяваме, че обществата ни са си взели поуките от миналото и няма да допуснат да изпаднат в сериозни социални и военни кризи. А хората… те тряба просто да се научат да учат. Да научават все повече нови неща, но най-вече да се научат да бъдат хора, да обръщат внимание на околните и на себе си – на вътрешния си свят и вдъхновения. Само така ще бъдат максимално полезни за себе си в бъдещето.

 

Continue reading

, , , , , ,

Здрав дух – здраво тяло

Не случайно таза максима, поговорка или каквото е там, постоянно се повтаря, особено на хора, които обичат да злоупотребяват с редица храни и напитки. Тя е напълно вярна, тъй като хората са особено зависими към определени храни и напитки, не толкова физически, колкото психически.

Такъв е и случаят на една моя позната, на която откриха сериозно заболяване. За да се излекува от него, тя трябва да спазва строг хранителен режим и да ограничи приема на прости въглехидрати, сладко и мазнини. На теория доста добре, защото освен всичко останало, тя е и доста пълна.

Да, обаче на практика се оказва, че за нея не е особено лесно да спазва подобен тип хранителен режим. През първите няколко седмици, в които се пробва да ограничи въглехидратите и сладкото тя изпитваше силна физическа абстиненция, която я правеше раздразнителна и доста разтреперена. След като тя отмина обаче остана психическия проблем. Лакомото око си е лакомо око и тя многократно нарушава режима си на хранене, само защото не може да контролира духа си.

Само на този, на когото не му се е налагало да впрегне всичката си воля в името на оздравителен процес, което да означава да промени изцяло ритъма и режима си на живот, не знае колко е трудно в действителност.

Ние хората, имаме отвратителната способност постоянно да критикуваме и дори да се подиграваме на хората за техните слабости, без дори да сме изпитали нещо подобно. Все си мислим, че ние сме по-добри от останалите и можем да се справим с трудностите с повече воля и упоритост. Но никога не се знае какво ще ни споходи.

И в крайна сметка когато духът е силен и упорит, тогава няма нищо невъзможно. Физическата абстиненция все някога ще премине, а каляването на волята ще ни помогне да се справим с желанията, които ни водят към нездравословен начин на живот.

Моята позната все още работи по изграждането на тази воля и дух, които ще я съхранят от изкушенията. Но за нейно щастие тя има добри приятели, които я подкрепят в това трудно за нея начинание.

За всички останали съветът ми е да градим духа си и да не чакаме момента, когато ще ни се наложи да го направим, защото нямаме друг избор. Защото здравият дух е здраво тяло.

Continue reading

, , , , ,

Мечтите, които ни правят перфектни

Всеки обича да мечтае за бъдещето си. Онзи прекрасен свят, в който съществуваме по желания от нас начин, имаме всичко, което сме искали и сме щастливи. Една утопия, която обаче ни стимулира да продължаваме да се развиваме.

Навремето “мечтатели” са наричали хора, които днес са записали в историята едни от най-важните събития в развитието на човечеството. Такъв е бил Фернандо Магелан, Америко Деспучи, такива са били Леонардо да Винчи, Айнщайн, Айзък Азимов, Бил Гейтц, Стив Джобс и всички изследователи, учени, писатели и изобретатели, променили света и направили го това, което е в момента.

Да, реалността ни може да не е перфектна, но нямаше да бъде такава, каквато е в момента, ако не бяха мечтателите. Това не означава, че всеки трябва да тръгва да променя света. Напълно е достатъчно да го направи само със своя.

Факт е, че мечтите ни водят. Това е цел, която съзнателно или не си поставяме и стремежът ни да я реализираме ни изгражда и развива. Мечтите ни са тези, които избират образованието, което ще придобием и впоследствие – професиите, които ще упражняваме. И не, не говоря само за идеалния случай, защото знам, че много от вас ще кажат, че в България специално, има много хора, които са завършили и работят нещо, напълно различно от това, което им доставя удоволствие. Но също така е истина, че всеки по един или друг начин се старае да осъществи мечтите си. И силно се надявам да успяват да го направят.

Пример за такива хора са спортистите, които изцяло се отдават на това, което правят. От ранна детска възраст подлагат телата си на неимоверно натоварване, хранителен режим и много стрес, само и само да постигнат мечтата си. Каква е тя? Различна за всеки отделен човек – отличие, медал, титла, олимпиада. Тези мечти ги правят перфектни, защото ги карат да вървят в посоката да ги осъществят.

А каква е вашата мечта, която ви тегли напред към личното ви израстване и развитие?

Continue reading

, , , , , ,

Тъмен шоколад за силни мъже

chocolate manСилните мъже ядат тъмен шоколад. Черен, натурален вкус. Леко горчив. Забравете за онези сладки момичешки вкусове. Край на лиготиите. Силата на характера се изгражда с горчивина и голямо количество енергия, която нахлува във вените по най-първичния начин.

Точно така. Не ви лъжа. Питайте англичаните. Според едни от най-големите британски кулинарни сайтове, хората, които предпочитат горчивината на тъмния шоколад, са по-силни по характер, упорити и умеят да контролират реакциите си. Отличават се с проактивност. Според същите учени тези хора имат по-различни и особени вкусове и в сексуално отношение, но това е друга тема на разговор и не за този блог.

Та моите шоколадови преживявания са точно в тъмния сектор и мога да ви уверя, че от тъмната страна е много яко. Корави момчета сме и без да носим черни метални нагръдници и шлемове  с въздухопропусклив радиатор отпред. Чувството да вкусиш от горчивината и да усетиш как тя се влива във вените ти, подобна на система с живителна течност, е уникално.

Ако съдя по характеристиката, която ми дават комшиите от другия квартал на Европейския съюз, то понеже консумирам горчив шоколад, съм борбен, не склонен към депресии, леко апатичен, безпощаден (може би това се дължи и на лютото, което похапвам), сериозен и леко циничен. Ха!

Не знам дали е вярно, но горко им на хората около мен, които похапват млечен шоколад. Ще им вгорча животеца. Хаха!

Ако и вие вярвате, че има нещо общо между характера и вкусовете, започнете да ядете храни, които ще ви направят силни и психически издържливи. За начало препоръчвам шкембе чорба, туршия, за основно боб с наденица, продължаваме с пръжки и запечени в масло свински уши, дреболийки с червен пипер, а за десерт ядки с уасаби, кафе с джинджифил и любимият ми тъмен шоколад. 😉

Така де tough staff for tough guys! Весело да е момчета!

Continue reading

, , , , ,

Къде искам да живея?

Имам си една мечта. Доста странна е тя, признавам, обаче днес реших да ви я споделя.

Искам да живея на място, на което сутрин се събуждам от песента на петле, но не какво да е, а на захарно петле. Като онези червените, с аромат на ягода, на които се радвахме като бяхме деца. Искам всяка сутрин, когато погледна през прозореца небето, да виждам дъга. Да е валяло през нощта и росата да блести като кристали в тревата. Искам температурата да е винаги 25 градуса – да не е нито много студено, нито горещо.

Искам да живея в къща, покрай която минава река. Водата да е толкова чиста, че да мога да греба с шепи и направо да пия. Копнея домът ми да бъде със соларен покрив – цялото електричество, необходимо за домакинството, да си набавям от слънчевата светлина.

utopiaЗаставам на прага – млекарят е оставил пълна бутилка, вестникарят – последната преса. Стигам до оградата, където е колелото ми и потеглям с него през малката спретната улица с високи дървета, разперили клони, подобно тунел над пътя. Влизам в сърцето на града, сраснал се със зеленина. От високите сгради висят лиани, храстите са добре подрязани, терасите са богати на цветя. На работа ме посреща шефа с усмивка – спокоен, уравновесен мъж с добри решения на фирмените проблеми. Работим на покрива, под чудесни чадъри. До всеки работник има купа с плодове, сиренца, хлебчета и секретарката сервира освежителни напитки. По всяко време можеш да ползваш фитнеса и след това да си доработиш. Компютрите са леки и преносими. Срещите с клиенти се осъществяват в точен час. Клиентите се вслушват в специалистите, разговарят делово, мислят логично. Производствата са обезопасени и персоналът в тях се ползва от специална социална програма за отглеждане на деца. Всеки има здравна осигуровка. Лекарите са квалифицирани и се отнасят с уважение, но и пациентите ги слушат с доверие и показват добро отношение.

През нощта пазителите на реда са нащрек и в което и заведение да идеш, знаеш, че и 3 часа да е, ще се прибереш безопасно у дома.

А там те очаква щастлива жена, пълен хладилник с различни лакомства и онова захарно петле, което те буди всяка сутрин.

Много нереално ли звучат мечтите ми…?

Continue reading

, , , , , ,

Био пазари ще има и у нас!

Дали и на вас ви се е случвало да влезете в магазина и да с чудите дали предлаганите плодове и зеленчуци са ГМО, къде са отгледани, дали са торени и пр. и пр. Когато идете на пазара – същите въпроси. Все пак купувате нещо, прибирате се у дома и консумирате не-вкусни и не-сочни плодове и зеленчуци.

Иска ви се да имате продукт, който е екологично чист и да носи натурален вкус.bio food Това означава да е отгледан в домашна среда, да са използвани само органични торове и да не са използвани пестициди в никоя фаза от зреенето. Възможно ли е да се намери такъв продукт? В момента в България има магазини за био продукти, където се предлагат основно стоки от чужбина. Обикновено голяма част от производителите в този бранш са специализирали в технологията за производство на екологично чисти храни. Поради причината, че това изисква по-голямо внимание към растенията, у нас предлагането е на по-високи цени.

Ако се поразровите в мрежата, ще откриете, че и в България има производители био плодове и зеленчуци. Те обаче изнасят по-голяма част от продукцията си зад граница. В момента, поради повишаване на търсенето, се тиражира в интернет идеята да се отворят биопазари в по-големите родни градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, където ще се продават единствено сертифицирани стоки. Това означава, че ще бъдат допускани фирми, които покриват изискванията за технология и качество за съответното производство.

Тук големият въпрос е дали ще могат баби производителки да продават на пазара. Вероятно всяка по-възрастна жена, която отглежда на село картофи и ябълки, ще има желание да представи реколтата си като био. Био храните обаче трябва да притежават доказателство, че не са торени, пръскани или поливани с никакви химически препрати. При тях позволени са единствено торове с висок дял на органична субстанция, която да запазва и подпомага добрата почвена структура, която от своя страна се следи с множество измервания.

Ако скоро направят такива пазари, каквато и да е цената, аз бих пазарувал продукти оттам.

Continue reading

, , , , , ,

Хората обичат късметчета

Мислех си, че приятелката ми е особен човек. Където и да отидем – кафене, магазин или изобщо където има такава възможност, си взима или моли да й донесат късметче.

Chinese fortune cookie with noteГоворя за онези малки навити на руло хартийки, които носят разнообразни послания. Аз лично ги намирам за малко излишни. Една голяма част от тях се повтарят. Друга част са безкрайно банални – здраве, щастие, късмет (не че това по принцип не са хубави пожелания). Трети пък са адски скучни с невероятно дългите си писания – мисли на някого или афоризми. Когато съм пил кафе и такова ми се е падало, съм бил доста недоволен. Особено ако мисълта принадлежи на някой мъдрец, който се е изразявал много завъртяно.

Днес сутринта спирам с колата да разтоваря жената до работа. Влизаме двамата в супермаркета наблизо, за да си вземем кафе (аз ще продължавам с колата, а тя си отива в офиса). До касата  имаше купа с късметчета и продавачката каза, че вървели с кафето. Та тегли тя две – за нея и за мен, и веднага отваря и двата да ги прочете. Добре, питам я, какво ще стане като ти си е паднало щастие? Ще ми е по-хубав деня, отговаря ми. Само заради нещо написано на хартия, чудя се аз. Тя ме погледна с ония големи очи, които ми казват, че нищо не разбирам, и си продължи. Че защо ще ми обяснява нещо. Смята, че съм навита глава.

Както и да е. Мисля, че всичко е вътрешно усещане. Когато изтеглиш късметче и ти се падне нещо ведро, това те радва. Когато нещо толкова малко те е зарадвало, ти изпитваш надежда, че целият ден ще ти е хубав. Въпрос на нагласа.

Утре ще си направя експеримент. Ще й кажа, че денят й ще бъде много хубав, че съм го сънувал и съм го предчувствал. Тя веднага ще ми повярва, защото знае, че аз принципно не се хващам за предчувствия, и наистина ще си мисли, че денят й ще бъде много хубав. И той ще бъде, сигурен съм в това.

Божеее, колко малко му трябва на човек. Понякога едно късче хартия и хубава дума са достатъчни.

Continue reading

, , , , ,

Луцифер ще замени Хорейшио

Ако си мислите, че заглавието ми е някакъв начин да си направя шега с вас, то вие сте в грешка и очаквам извинението ви.

Продуцентът Джери Брукхаймер, създателят на поредицата “От местопрестъплението”, се е заел с нов сериозен криминален проект, при това с нетипични паранормални елементи.

Представете си свят, в който на някого му става скучно в Ада и решава да повършее малко по Земята. Но същият този не желае да си навлича чак такива неприятности, а просто да покупонясва и да си направи няколко срещи. Случайно или не присъства на престъпление и се забърква с много сексапилна инспекторка. Отгоре на всичко започва да й помага в разследването на престъпления.

Засега нямаме идея колко сезона ще продължи тази адска криминална история, но очакваме с нетърпение първия официален епизод на първи сезон. И вече сме запалени, тъй като успяхме да изтеглим и гледаме пилотния от малките островчета за торенти.

За тези от вас, които още се чудят кой е Луцифер, моля, информирайте се:

Continue reading

, , , , ,

prev posts prev posts