Когато килограмите започнат да се трупат

Когато започнем да навлизаме в по-сериозната възраст, ежедневието ни е обвързано предимно с работа и семейството, не остава много време за допълнителни неща като спорт например. Ето една от основните причини, поради които започваме да трупаме килца. При мъжете те особено се забелязват в областта на корема, а точно от тази зона доста по-трудно се свалят.

Обикновено се смята, че хората, които пълнеят в горната част на тялото и то предимно в коремната област, образуват лош холестерол. Което е доста притеснително наистина и ако забележите подобно “натрупване” и при вас няма да е зле да се изследвате.

Но да се върнем към килограмите. Предлагам ви няколко лесни метода, с които ще можете да поддържате един добър тонус, което няма да ви отнема особено много време. На първо място може да отделите един от почивните си дни, в който просто да изпълнявате кратки упражнения в домашни условия. Не е сложно, има много добри програми, които свободно можете да намерите в Интернет и няма да ви отнеме повече от 20 минути. А в същото време ще се усетите по-жизнени, по-подвижни и с повече енергия, която ще ви е необходима за ежедневните задължения.

Друго полезно нещо, което можете да направите е да се прибирате пеша от работното си място. Със сигурност ходенето пеша ще ви се отрази много добре, а след като си приберете и вземете един душ ще се усетите изморени като след тренировка, но пък на следващия ден ще имате повече енергия и сила.

Два съвсем прости съвета, но ако ги изпълнявате редовно ще видите резултати съвсем скоро. За това дерзайте! Време е да свалите биреното коремче!

Continue reading

, , , , ,

Грижата за автомобила

За всеки мъж автомобилът е важен. Жените често ни критикуват и да даже ни се присмиват, че едва ли не обичаме колите си повече от тях самите. И това понякога… в някои случаи е вярно. Но истината за това защо толкова обичаме автомобилите си е, че просто обичаме да шофираме. От една страна е свързано отново с това чисто мъжко его, което иска да умее да контролира нещо изключително мощно и красиво, каквато е колата, която сме харесали. О друга страна това мощно и красиво нещо ни служи изключително вярно и постоянно разчитаме на него да ни отведе от точка А до точка Б.

И сме толкова благодарни на автомобилите си, че ни транспортират от едно място на друго, не поради друга причина, а просто защото сме мързеливи. Не обичаме особено много да си даваме зор, а когато го направим трябва да има нещо наистина стабилно в замяна.

В интерес на истината самият автомобил сам си изисква грижа. Постоянно трябва да минава технически преглед, да му следи маслото, накладките, свещите, течностите, гумите и една камара други неща. Мъжете обичаме да се изрядни точно в това неща, защото осъзнаваме, че разчитаме изключително много на тази наша вещ. Включително и животът ни, както нашият собствен, така и този на роднините ни и близките ни хора. А не искаме нещо лошо да се случи поради техническа неизправност. Ето защо автомобилът е една наистина много важна част за нас мъжете, което поради незнайно каква причина става винаги повод за подигравки от страна на жените.

 

 

 

Continue reading

, , , , , ,

Какво е да си перфектен съпруг?

В съвремието ни, когато и двамата партньори работят по 8 часа и си поделят разходите за жилището, в което живеят и сметките е напълно нормално домакинските задължения да се поделят. На никой не му се иска да се прибере уморен от работа и тепърва да започне да готви, чисти, пере и върши всички тези неща. Но в крайна сметка не можем да седим гладни, нито да тънем в мръсотия или да си носим мръсните дрехи.

И не, перфектният съпруг не се измерва само в това. Факторите сигурно са много и съвсем различни за всяка отделна жена, но помощта в домакинството е огромен плюс. Отдавна вече не живеем в свят, в който отсъстват патриархалните догми, за да изискваме от нежните си половинки да вършат цялата домакинска работа.  Освен това какъв мъж трябва да си ако не можеш да си изпереш сам дрехите. То е вярно, че днешните мъже вече не са минали казарма, но нас едно време не само това ни караха да правим в казармите. Учиха ни именно на това да можем да се оправяме самостоятелно без помощта на мама. И докато една голяма част от момчетата за първи път им се налагаше да го правят докато бяха в казармата, то на мен не беше така.

Майка ми е като онези грижовни жени, които всеки познава и иска винаги всеки да бъде задоволен от към всичко, което тя може да му осигури – храна, чисти дрехи, изгладени при това и прочие и прочие. Но в същото време напълно разбираше начина, по който функционира днешното общество. И винаги е благодарила на баща ми, който непрекъснато отива да й помогне с каквото може. Неговият случай да бъде такъв, в това (старото) време е, че майка му си е отишла, когато той е бил твърде малък. Отгледан от 3 по-големи сестри и имащ още една по-малка, винаги всички те са разчитали на неговата, в началото невръстна, мъжка помощ. И ето, че това го е направило човек, който не разделя работата на мъжка и женска. Всички работят, всички изкарват пари и плащат сметки с тях – нормално е да се поделят и тези общите задължения.

За сега не съм чул съпругата ми да се оплаче от това, че се старая да й помагам и да разпределям по възможност нещата, които има да се правят вкъщи. А за останалите неща, които се изискват, за да бъдеш перфектен съпруг всеки ден научавам по нещо ново, което силно се надявам съпругата ми да оценява.

Continue reading

, , , , ,

Претърпели сте ПТП? Свържете се с адвокат Янко Янев

Запомнете името на адвокат Янко Янев. Защо ли? Защото за съжаление на (почти) всеки от нас се е случвало да си удари колата и когато това се случи, може да ви потрябват услугите на добър юрист.

На никого не пожелавам да преживява каквото и да е ПТП, било то тежко, леко или само с козметични дефекти по автомобила. Както и да ударите колата си, това е стресираща ситуация, която може са се отрази на психиката не само на шофьора, но и на пътниците с него, ако има такива.

ПТП-тата прогресивно се увеличават и сега в разгара на отпуските е важно да внимаваме как шофираме. Хората тръгват за морето, за планината, за чужбина… Качват се изморени в колите, след като цял ден са се пекли на слънце или са катерили върхове. Нормално е в такива моменти вниманието им да не е изострено. Имайте го предвид, когато и вие тръгнете на път извън града.

А стане ли дума за шофирането в рамките на града… каквото и да си говорим, факт е, че колите по улиците се увеличават прогресивно. Наблюдавам своя град от няколко година насам и трябва да ви кажа, че трафикът осезаемо се е повишил. Образуват се задръствания на места, където преди не е имало. Коли не помръдват на зелен светофар, защото в противен случай ще останат в кръстовището и ще попречат на движещите се в другата посока. Майки с колички чакат, докато някой им спре и успеят да пресекат. Не е приятно, но е съвсем логично следствие от урбанизацията. Хората се стичат към градовете, а по-малките населени места запустяват. Вече възприемаме за нормално едно семейство да разполага не само с един, ами с два автомобила. Ей така, за всеки случай. Да има една кола за мъжа и една за жената или мъжът да има резервна, ако неговата се развали.

Казвам ви всичко това, за да ви убедя колко бързо светът се променя пред очите ни и защо ние трябва да се променяме заедно с него. Затова сега ще ви попитам: застраховка имате ли? Със сигурност имате Гражданска, защото тя е задължителна. А незадължителните? Каско, застраховка живот, на имуществото ви и т.н.? Чуя ли думата „застраховка“ все се сещам за американските филми и как средния американец застрахова почти всичко. Българинът не го прави, поне според мен. Ние не обичаме да даваме пари, които нямат възвръщаемост. И дори когато ни се полага такава, сме леко скептични. Мислим си: че кой ще ти даде пари ей така? Ами, застрахователите, казвам аз. И ако ви откажат обезщетение, което ви се полага по право, можете да ги съдите. Адвокат Янко Янев например е специалист именно в застрахователното право и най-вече в казуси на хора, претърпели ПТП. Не е нужно да имате Каско, за да ви се полага обезщетение, Гражданската застраховка също ви гарантира такова в някои ситуации. Ако брокерът се опитва да ви убеди в обратното, не му вярвайте сляпо. Консултирайте се с юрист. Адвокат Янко Янев има кантори в София, Пловдив и Велико Търново и ви го препоръчвам като наистина добър специалист. Може да ви помогне в различни правни насоки, а не само при застрахователни казуси.

За финал ще кажа само: Внимавайте на пътя, но случи ли се нещо, търсете си правата.

Continue reading

, , , , ,

Като куче и коте

Всеки от нас знае, че някак си по природа кучетата и котките не се разбират. Ето защо и се е появил изразът “като куче и коте”, който определя двама души, които не се разбират.

В действителност “кавгите” между кучетата и котките са причинени от различните сигнали, които подават с телата си. На практика кучетата когато са развълнувани и се радват  махат с опашка. Котките, от своя страна, правят това когато са раздразнени.

Котките мъркат в блажено удоволствие, когато се чувстват добре, а кучетата ръмжат, когато нещо не им харесва или са готови да нападнат.

Ето защо е нормално когато се опитат да се доближат едно до друго, тези два животински вида да се чувстват объркани от реакциите на другото създание. Разбира се всички сме виждали снимки и видеа на сладки котенца и кученца, сгушени едно в друго. Като всяко едно създание, надарено с определен капацитет на мозъка си и тези два вида домашни любимци могат да се научат на поведението, което да очакват от отсрещната страна. Подобно на хората, които разпознават различните жестове и поведение на домашните си любимци. Особено ако са израснали заедно от малки, кучетата и котките могат да станат най-добри приятели, въпреки вградените различни вербални сигнали.

Във видеото, което споделям с вас е показана една забавна и ужасно сладка страна на това, как общуват кучетата и котките, опитите да се сприятелят или да се отърват от досадника. Приятно и отпускащо видео – приятно гледане.

Continue reading

, , , , ,

Искам да купя самолет на мама

Сигурно всеки от вас поне веднъж е чувал нашумялата българска рап песен, която толкова упорито се върти по радиата. И определено има много хора, които се забавляват искрено с това парче. Стойността му като артистичен продукт няма да коментирам. Всеки има право да твори и да харесва каквото пожелае. Но тук, без да бъда защитник на един или друг стил в музиката, ще се опитам да разбера защо на практика еднакви послания и стил на поведение, се възприемат по различен начин от обществото.

Май вече се досетихте, че ще говорим за чалгата и рап-музиката в България. Зората на поп-фолка беше един особен период в развитието на страната, който беше белязан от мутрите, разпределянето на нарко пазарите, незаконните бизнеси, рекетът и страха. Тогава беше времето, когато едни не особено интелигентни хора, определят пътя на икономическо развитие в страната. Това е и времето, когато чалгата става толкова популярна и започва да диктува стила и на много подрастващи.

Следва кратко пробуждане и от поп изпълнителите, като се появява и български рап, който “вилнее” няколко години, но затихва някъде между измислените послания и кебапчетата в кръчмите.
Докато чалга певиците по това време пеят за любов, сълзи и още нещо, рап изпълнителите следват културата на този тип музика и започват да възпяват колите, парите, жените и затворите. Само че това в България трудно може да се възприеме, предвид че този тип живот изглежда фантастично нереален.

Срещу чалгата започна да се пробужда недоволство, което беше обосновавано първо с манталитета, който идва от този тип музика и начина, по който се “проповядва” едно фриволно и леко поведение от страна на жените. Ориенталското звучене на музиката също беше сред основните аргументи, които противниците на този стил, използват.

От друга страна, когато съпоставим поведението и текстовете на рап изпълнителите – положението е отчайващо. Новата вълна на този стил музика прехвърли границите на кича. Отново взимащи пример от западните рап изпълнители, родните изпълнители привнесоха едно поведение, което е далечно и неестествено за българите. Но понеже е световно явление – може.

Двойният аршин, с който се мери не го разбирам, като двата стила, в крайните си форми, са абсолютно еднакви, а защитниците на единия и отричащитедругия – необосновани.

Continue reading

, , , , , ,

Делото на освободителите

Българската история, като всяка друга национална история, е интерпретирана по начин, който да ни кара да се чувстваме “велики”. Битките, геройствата, владенията – всичко е представено като една приказка за добрите и лошите, в която естествено ние сме тези, на чиято страна би трябвало да застане човек. Но ако погледнем отвъд изкуствения патриотизъм, ще разберем, че единици са били тези, които са имали смелостта да се противопоставят на режима и да се борят за свободата на народа.

Естествено засягам дългият и мрачно описан в българските учебници по история, период на Турското робство. Който е наричан сега “владичество”, а в някои учебници дори се споменава само за присъствие. Ако погледнем реално и безпристрастно към събитията от миналото, мога да се съглася, че периодът може да се категоризира с “владичество”, ако терминът “робство” не е достатъчно прецизен, но “присъствие” със сигурност няма как да бъде.

На лице са няколко логични факти, които са дали основание на историците и изследователите да интерпретират целия 500-годишен период, като системно насилствено, издевателстване върху българското население. Трудно мога да се съглася с тях, когато говорим особено за последните години. Но нека започнем от самото начало.

Възползвайки се от неразбирателствата на българските владетели, отслабената и разпокъсана държава, турските войски, устремени към покоряване на нови земи и народи, превземат и българската средновековна държава. Това, което се случва след това не се различава по нищо от практиката на всяка една силна държава, желаеща да покори и асимилира местното население. Пропъждане или избиване на царете и на интелигенцията. Насилие и грабежи.

Ако погледнем и по-напред и по-назад в световната история, ще си дадем сметка, че всяка една велика сила е процедирала по този начин. Английските заселници в САЩ са отнели земята от местните индианци, като в днешно време съществува една миниатюрна частица от земята, обособена като резервати, където се спазват техните традиции, обичай и се съхраняват свещените им места.

И така османците, подобно на “модерния” начин на покоряване на един народ, са започнали да действат с насилие. Но е съществувал съществен проблем – религията. Тя се е различавала от тази, на властващата сила. По примера на император Константин, който принудително въвел християнството, за да ограничи разногласията на племената. А също и това е било тактика, чрез която да обедини хората и да заздрави властта си. В учебниците по история този подход се категоризира като “гениалност”, но когато говорим да помюсюлманчването на българите, вече анализът на събитията има отрицателен знак.

Продължаваме нататък в развитие на българо-турските взаимоотношения, по време на пет-вековното владичество, и стигаме до момента, в който управниците са разбрали, че българите трудно ще се откажат от вярата си. Можем спокойно да направим това заключение, след като в първите векове са строели подземни християнски храмове. Тогава религията, чрез патриарсите, се преобразува за пореден път като политически инструмент, чрез който са контролирали и ощетявали с по-високи данъци, всички, изповядващи християнството.

Еничарите, за които толкова се пише по историческите статии, наистина са били откъснати насилствено момчета, които са приемали исляма и са обучавани, за да се превърнат в една от най-жестоките армии, с които е разполагала османската империя. Смисълът на тези действия от страна на поробителите ни се крие в правилата им, че в армията им не може да се включи “неверник”. А нужда от войници винаги е имало. Да, зловещ и безсърдечен акт, но практикуван почти от всяка една държава в непрекъснати войни по това време.

Толкова обсъждания десятък е нещо, което винаги е пробуждало смях у мен. Само ако направим аналогия с плоския данък, с който облагаме доходите си в момента, който е 10% от приходите ни, трябва да ни стане ясно, че твърденията, че са били жестоки – са неоснователни.

Още един факт за статута на българите опровергава робовладелчеството, каквото е представяна в учебниците. А именно, че значителна част от българите са били търговци и така наречени “чорбаджии”, които са се ползвали с уважение и положение дори и сред турците.

Всички тези аргументи доказват, че българското население е било подложено на терор, но той не е различавал съществено от методите, които са прилагали повечето силни страни и империи, в целта си да асимилират дадено население и територия. С течение на времето българите са съществували в синхрон с обикновените турци, а и двете групи са се страхували от властта и законите на султана. Разбира се, християните са били подлагани на повече наказания, но предвид културата и традициите, както и законите, можем да разберем защо. В същото време не можем да не отбележим, че чернокожото население в Щатите, тотално е било подтиснато без право на какъвто и да било личен живот, поне в началото.

Революционерите, за които сме учили, са били много малки групи, които трудно са убеждавали останалите хора да се включат в борбата, защото на първо място тях ги е било страх, а и е имало много, които са били доволни от живота си. Ето защо в писмата и фейлетоните си Христо Ботев ясно показва, че борбата му е насочена и към чорбаджиите, които според него, предават българския народ.

И въпреки това, делото на тези българи е достойно за уважение. Борбата им за свободата на България е била неравнопоставена, но сърцата и самоотвержена. Поклон пред делото и паметта им!

 

Continue reading

, , , , ,

Ключът към перфектните взаимоотношения

Всеки знае, че перфектни хора няма. Следователно и перфектни взаимоотношения също. Но е хубаво, когато разногласията с хората около теб са сведени до минимум. Мъжете сме доста по-просто устроени в това отношение, когато става въпрос за приятелите ни. При нас има ясна и “семпла” комуникация, която е сведена до споделяне на интересни неща, спортни интереси и въобще всякакви други неща, за които жените говорят, обсъждат, умуват, чудят се, дразнят се една на друга и обмислят в продължение на часове.

Заблуда е обаче, че мъжете сме постоянно съгласни едни с други. Всъщност мъжкото приятелство е същото като женското с тази разлика, че ние си казваме всичко директно – когато нещо не ни харесва в поведението на другия, когато не искаме да отидем някъде или да правим нещо. Единственото което правим е да си общуваме директно. Мъжете не сме привърженици на намеците, обсъждането и разискването на дадено поведение. Ние обичаме да иронизираме и шеговито да коментираме, но не и да се впускаме в задълбочени анализи на определена ситуация, поведение или изречение.

Ключът към перфектните приятелски взаимоотношения е директната комуникация. При жените, като че ли, това е доста трудно. Те все се стараят да не се засегната една друга, а в същото време предявяват някакъв вид претенции и тогава тава страшно.

Но ако спрем да говорим само за женски и само мъжки приятелства, дори и в интимните взаимоотношения между мъжете и жените най-важното е откритата комуникация. Колкото по-директно общувате с човека до себе си, толкова по-лесно ще се опознаете и ще разберете какво обичате, кое ви дразни, кога шегите преминават границата или човекът до вас може да понесе още пиперливи коментари по свой адрес. Като че ли хората, по една или друга причина, сме оставили далеч в миналото разговора за чувства, емоции и прочие. И когато казвам чувства това не означава задължително любовни терзания. Имам предвид, че е хубаво хората да говорят за това, как са се почувствали при определена ситуация. Комуникацията винаги помага и винаги е по-добре да си кажеш какво мислиш, отколкото да очакваш хората около теб да се сетят сами. Просто защото те може никога да не се сетят. Пък и не четат мисли, нали?

Continue reading

Защото с Васил Лазаров да си перфектен не е толкова трудно

Всички знаят за мен, че съм любител на храната. Обичам да я консумирам, но изпитвам и удоволствие да я приготвям. Дълго време живях в Дания и там придобих повечето си познания по кулинарията. Научих се да подбирам продуктите и да правя с тях картини в чиния – за окото и за небцето. Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта ми помогнаха да пренеса това и в България, но ще обясня как малко по-късно.

Когато заминах за Дания, бях още много зелен. Почти във всяко едно отношение. Точно бях завършил гимназия и отидох там, за да продължа развитието си. Но бях сам. Това ме принуди да се науча да правя всичко, с което до този момент се е занимавала милата ми майка. Всичко беше сравнително лесно, с изключение на едно – готвенето.

Стандартът на живот в Дания е изключително висок и за мен, като обикновено българско момче, не ми беше по джоба да се храня по заведения и ресторанти постоянно. А способностите на майка ми в кухнята ме бяха разглезили до степен, че отхвърлях всякакъв вид сандвичи и бързи закуски.

След продължителни чатове и разговори по интернет, изпълнени с обяснения как да приготвя едно или друго ястие, започнах да схващам принципа, по който готви майка ми – качествени продукти, познания разбира се и много любов. С течение на времето осъзнах, че готвенето ми доставя почти същото удоволствие както и яденето.

Когато се прибрах в България, буквално бях в Рая. Тук продуктите имат много повече аромат и вкус, отколкото там откъдето идвах. Единствено не можех да намеря качествено свинско месо. Все ми миришеше и това силно ме дразнеше. В Дания бях свикнал с едно от най-качествените меса, които се предлагат от Даниш Краун, но не мислех, че ще мога да ги намеря и тук. До един ден, в който майка ми извади един пакет месо и започна да го приготвя. Бях много учуден, че този продукт се внася в България.

Оказа се, че фирмата, управлявана от Васил Лазаров Вивекта БГ, е официален дистрибутор на Даниш Краун за България. Те внасят още висококачествен зехтин, бланширани замразени картофи, замразени зеленчуци, риба, пилешко, агнешко и всичко от доказани европейски професионалисти.

Бях удивен. Животът в Дания ме беше направил традиционно предубеден към собствената ми страна, че едва ли не е на края на света и нищо не може да бъде намерено или направено в нея. Оказа се, разбира се, че хора като Васил Лазаров и Вивекта ме опровергават. Мен и всички  западноевропейски първенюта. J

Continue reading

, , , , , ,

Професиите на бъдещето

В последно време все по-често се говори за бъдещето. Дали провокирано от все по-притеснителната международна обстановка заради бежанците и терористичните атентати, или страхът след избирането на Тръмп за президент на САЩ, хора се замислят за бъдещето и това накъде ще отиде светът, в който живеем. Известни футуролози също изкаха прогнозите си и разсеяха мрачните предсказания за апокалипис и Трета Световна война.

Аз нито съм известен футуролог, нито съм имал някога тягостни мисли за край на света, но от много време мисля, че съвременните професии са тотално сбъркани. Сега всеки се бута да стане програмист, IT (каквото и да означава тази абревиатура) или да се занимава с някаква работа „на компютър“. Да седи в един офис 8 часа, 1 час да отделя за храна и, в най-добрия случай, още един час в пътуване до и от работа, на ден. Така 10 часа от деня ни е обвързан с работата. Доходонасната работа „на компютър“, която ни издига в социално отношение, защото това е стандартът. Да, обаче бъдещето, предвиждано от известният писател Айзък Азимов, е вече почти наше настояще. Роботи се изобретяват почти всеки ден, а вече има и такъв, който ще бъде пуснат, за да прави компания на хора с аутизъм и деменция. Той изглежда напълно като човек и разпознава лица.

Когато види човек подобна новина, му е трудно да не се притесни за бъдещето. И то не само за това дали тези машини ще превземат света ни подобно на реалностите, описвани от Азимов или представяни в сериали като Бойна звезда Глактика. Но е факт, че съвременните професии, такива каквито ги познаваме сега, няма да бъдат изпълнявани от хора. Естественият човешки прогрес дава основание да мислим, че точно това ще се случи в бъдеще. До колко сме си взели уроците от миналото обаче ще определи начина, по който ще възприемем промените.

Ако се върнем назад в историята във времето на Индустриалната революция, когато машините заменят човешката сила, знаем, че по този начин се увеличава производителността. Историците отделят особено внимание на този период, защото това е моментът, в който едно чисто аграрно общество става индустриално, а това води до висока производителност, урбанизация на обществото и оформянето на съвременна градска цивилизация. Но дори този период на растеж е имал своите противници – хора, които са протестирали срещу въвеждането на машини, които да изпълняват техните задължения. Мнозина са загубили работата си. И ако за цялостното развитие на обществото Индустриалната революция е била двигател напред, то за мнозина съвременници, не е било толкова лесно да оцелеят и приспособят, защото не са съумели да се развият.

Следващият исторически период, на който трябва да обърнем внимание, е Бел Епок (Belle ?poque). Това е време на изключителено техническо развитие, икономически растеж, разцвет на културата и изкуството. Появават се автомобили, самолети, подводници. Но заедно с това прекрасно време на развитие, започва и съперничество между държавите за надмощие и икономическа сила (в различен аспект от досегашното). Всичко това води до напрежение и редица военни съюзи, а убийството на Франц Фердинанд (австро-унгарския престолонаследник) от сръбски студент, запалва фитила на обтегнатите международни отношения.

Тези събития потвърждават тезата, че човечеството трудно приема промените. Справянето с развитието е довело до значителни катаклизми в социално отношение, но въпреки това хората са съумели да се приспособят.

Със съвременните темпове на развитие бъдещето ни изглежда да бъде роботизирано, а за хората ще бъде особено важно да могат да бъдат адекватни в социално отношение. Да имат сензитивност към човешките емоции и чувства и да могат да се справят с тях. Със сигурност творчеството ще бъде на почит, а всички, които сега изпълняват механични дейности – най-вероятно ще бъдат земенени от машини. Това неминуемо ще доведе до голяма безработица поне първоначално, но да се надяваме, че обществата ни са си взели поуките от миналото и няма да допуснат да изпаднат в сериозни социални и военни кризи. А хората… те тряба просто да се научат да учат. Да научават все повече нови неща, но най-вече да се научат да бъдат хора, да обръщат внимание на околните и на себе си – на вътрешния си свят и вдъхновения. Само така ще бъдат максимално полезни за себе си в бъдещето.

 

Continue reading

, , , , , ,

prev posts prev posts