Кога сме стари
Когато бях в тийнейджърските си години, щом чуя, че някой е на 30 години, си казвах, че той е много стар. Определях го на възраст близка до тази на родителите ми. Представата ми за старост бе много ограничена. Но колкото повече аз се доближавах до тези 30, ми изглеждаха все по-малко. А сега нещата пък са съвсем различни. Защо?
По едни от последните данни, на които успях да попадна, продължителността на живот в световен мащаб се е повишила. Това е и една от причините планетата ни да започне да става пренаселена. Но заедно с това тотално променя възприятията за възраст, живот и развитие.
Ако преди години хората са живели средно до 60-годишна възраст, то към края на 40-те те вече се възприемат за възрастни, на прага на старост. Но сега продължителността средно е над 70 години, това означава, че поне с 10 години се променя старостта. Доста математика излезе, но се надявам схванахте идеята.
Като оставя изчисленията настрана, ще кажа, че остаряването е и вътрешно усещане, което си личи и във визията. Обикновено хората, които имат някакво заболяване, които се чувстват по-самотни и които не са доволни от живота си, по-рано се чувстват възрастни. Обикновено и при мъжете идва по-рано отколкото при жените и е с няколко години. Именно това усещане се отразява на начина им на живот и това ги кара да изглеждат стари в очите на останалите, защото самите те го излъчват.
Темата е доста философска, но определено в нея има и логика и математика. Комплексна е, както сме и ние хората. Точно затова не може да кажем кога точно може да се определим като стари – като спрем да работим, като станем баба и дядо, като достигнем определена възраст или като се появят бръчки. За преди всичко е състояние на духа. А за вас?