Защо ръкомахаме и докато говорим по телефона?
Знам, че не е най-екзистенциалният въпрос на света, но в последно време много ме тормози.
Известно ми е например, че за италианците е едва ли не жизнена необходимост да ръкомахат и да размахват ръце, докато говорят. За всеки от нас също е естествено да прави определени движения, докато разговаря очи в очи с някого. Но защо и когато говорим по телефона? Това вече ми е малко необятна територия.
Преди няколко дни видях един шофьор на пикап. Човекът носеше стока и беше спрял пред един магазин за хранителни стоки, за да разтовари и да внесе поръчаните продукти. Или поне щеше да го направи, след като си довърши разговора по телефона. Гледах го от известно разстояние, всъщност бях на една тераса и имах добра видимост през предното стъкло на колата му. Човекът ръкомахаше толкова усилено и енергично, че всеки момент имах чувството, че стъклото за задно виждане ще изхвърчи навън. Или че ще счупи нещо, или… и аз не знам какво точно. Поне неволно да натисне клаксона.
Не можех да спра да си задавам въпроса. Защо? Защо трябва толкова усилено да си служиш с мимики и жестове, когато от тях няма реална полза, а напротив, може да ти навреди в точния момент. Все пак мъжът беше доста едър, а шофьорското място в пикапите не предполага много свобода на движение. Знам, че жестовете и т.н. ни помагат и ни успокояват. Не можем да стоим неподвижни, но пък и прекомерната хиперенергичност не е от полза.
И си мисля. Може би е хубаво от време на време да се замисляме как изглеждаме отстрани в очите на другите. Може би е добре да се опитваме на контролираме импулсивните си движения.