Здравейте! Какво е книгата, ще ви попитам аз днес? За повечето е едно тесте хартия с букви – скучно и прозаично блокче целулоза, за хора с много свободно време, за да бъде прочетено и  осмислено. Това не е работа за мързеливци.Повечето хора ще предпочетат историята да им бъде смляна и снесена в един двучасов филм, вместо да „загубят? няколко дни докато стигнат развръзката и финала.

Ето ви обаче един нестандартен поглед върху книгата. Тя не е само залепени късове хартия. Представете си, че можете да я използвате за друго освен да подпирате кабелчето с буксата за слушалките изправено към терминатора на компютъра ви. 100 на 100 някои я ползват и като  поставка за чаша, подложка за писане, хартия за записки, средство, с което да покажете на приятелите ви, че сте ВЕРИ СМАРТ. Но забравяте, че книгата е надграждащо ума занимание за едно дете и успокояващо приспивателно за всеки.

За последното детските книжки вършат наистина страхотна работа. Децата ги обичат защото са пъстри с едрите си фигури, по които могат лесно и сами да разкажат историята (така че в много случаи дори не се налага родителят да чете). Ако пък това се наложи – поне после ще можете да кажете, че сте прочели една книга повече, при това бързо и приятно и сте смелили историята за по-малко от 15 минути. Като бонус ще научили нещо ново.

А приказките са безкрай.За малки и големи, едноцветни и много цветни. Особено поредицата „Детство мое?. 15-те новите приказки на Светльо Кантарджиев са страхотни – разказващи за животни – „Как леопардът стана на петна” и „Патенцето Сивогушка”, за легенди – „Момчето, което донесе небесните цветове”, за принцове и принцеси – „Омагьосаната принцеса?, „Вълшебната змия?.

Приказки поучителни и приключенски, приказки за малки и по-пораснали деца.Приказки за учене и приказки за лека нощ, защото най-важното за всеки е да сънува светли сънища.А вие сте намерили още едно приложение на книгите – стават и за четене. 😉

Google+ Comments