Имам си своите лични наблюдения по въпроса за това по какъв начин мислят мъжете и жените открай време. На мъжете им е трудно да разберат жените, обратното също важи с пълна сила. Да, различни сме, но в това няма нищо плашещо. Нека не го превръщаме във война между половете, става ли? Вместо да търсим кой е крив и кой е прав, този път ще подходим по-философски – с разбирателство.

Жените комуникират по-добре от мъжете, имат нуждата да говорят за нещата, да обсъждат, за да стигнат до решения, които ще са удобни и за двете страни. Справят се по-добре и с невербалната комуникация като жестове, показване на емоции и съпричастност. Мъжете пък говорят по-малко, на моменти се изолират, убягва им разпознаването на неизказани емоции. Това е в общия случай, разбира се.

Какви изводи можем да си направим дотук? На нас всичко трябва да ни се казва, трябва да описвате емоциите си с думи, защото може и да не ви разберем по друг начин. Всъщност не ни казвайте абсолютно всичко, ние не сме много по приказките. Ако говорите твърде много, в един момент ще се отегчим и ще спрем да ви слушаме. Карайте го по-умерено. И все пак не сме абсолютни инвалиди в разпознаване на лицеви мимики. Ще забележим, че ни се сърдите, но и през ум няма да ни мине защо, ако не ни кажете. Вие сигурно очаквате да сме се досетили. Да, ама не! Позната картинка, нали?

Може би и вие имате същите наблюдения? Или пък не?

Google+ Comments