Къде искам да живея?
Имам си една мечта. Доста странна е тя, признавам, обаче днес реших да ви я споделя.
Искам да живея на място, на което сутрин се събуждам от песента на петле, но не какво да е, а на захарно петле. Като онези червените, с аромат на ягода, на които се радвахме като бяхме деца. Искам всяка сутрин, когато погледна през прозореца небето, да виждам дъга. Да е валяло през нощта и росата да блести като кристали в тревата. Искам температурата да е винаги 25 градуса – да не е нито много студено, нито горещо.
Искам да живея в къща, покрай която минава река. Водата да е толкова чиста, че да мога да греба с шепи и направо да пия. Копнея домът ми да бъде със соларен покрив – цялото електричество, необходимо за домакинството, да си набавям от слънчевата светлина.
Заставам на прага – млекарят е оставил пълна бутилка, вестникарят – последната преса. Стигам до оградата, където е колелото ми и потеглям с него през малката спретната улица с високи дървета, разперили клони, подобно тунел над пътя. Влизам в сърцето на града, сраснал се със зеленина. От високите сгради висят лиани, храстите са добре подрязани, терасите са богати на цветя. На работа ме посреща шефа с усмивка – спокоен, уравновесен мъж с добри решения на фирмените проблеми. Работим на покрива, под чудесни чадъри. До всеки работник има купа с плодове, сиренца, хлебчета и секретарката сервира освежителни напитки. По всяко време можеш да ползваш фитнеса и след това да си доработиш. Компютрите са леки и преносими. Срещите с клиенти се осъществяват в точен час. Клиентите се вслушват в специалистите, разговарят делово, мислят логично. Производствата са обезопасени и персоналът в тях се ползва от специална социална програма за отглеждане на деца. Всеки има здравна осигуровка. Лекарите са квалифицирани и се отнасят с уважение, но и пациентите ги слушат с доверие и показват добро отношение.
През нощта пазителите на реда са нащрек и в което и заведение да идеш, знаеш, че и 3 часа да е, ще се прибереш безопасно у дома.
А там те очаква щастлива жена, пълен хладилник с различни лакомства и онова захарно петле, което те буди всяка сутрин.
Много нереално ли звучат мечтите ми…?