Мисля, че все повече хора се нуждаят от по-голям контакт с природата, но мислили ли сте си защо е така?

Ние всички сме част от природата и сме едно цяло с нея. Колкото  повече се отдалечаваме, толкова повече вътрешният ни баланс може да се наруши.

Разходките сред природата ни дават усещането за свобода. Да пиеш от чист извор, да яздиш кон да плуваш в открито море. Това са моменти на истинско вълшебство за душата, в които тя просто си почива.

Чистият въздух и дълбоките вдишвания с кислород са също изключително важни за организма, но често ги пренебрегваме, защото си казваме какво пък толкова едно дишане, толкова ли е важно.

Дори спането на отворен прозорец е много полезно за мозъка.

Освен разходките и времето, прекарано сред природата, вглеждането в нея е изключително изцеляващо. Защото в природата цари хармония и баланс, които на нас хората понякога ни липсват. Гледай слънцето, изгрева, залеза, луната и ще видиш, птичките, тревичките, но не просто ги гледай, а ги виждай, виж колко са фини, виж колко са красиви и как всяко нещо по отделно е различно, всъщност когато погледнеш картината цялостно изглежда, че всичко е гениално подредено и прекрасно. Това е природата невидимият баланс в хаоса, пир за сетивата и спокойствие за ума. В нея може да намерим решението на всичките си тревоги и да и се радваме безкрайно.

А, ти кога за последно беше сред природата?

Google+ Comments