Да кажем, че сме намерили ключа към това да не стареем. Какво следва оттук нататък? Едно много дълго съществуване. Все си казваме, че животът е кратък и няма да ни стигне, за да направим всичките неща, които искаме. Ето, сега имаме възможност да вкусим от всичко, да преживеем неща, които иначе бихме пропуснали, да се насладим на всичките сладости, които ни се предлагат. Времето вече не е пречка. А и с опита, който ще сме придобили за 150-200 години живот, може да се научим на много, да изучим повече от една професия, да си осигурим светло финансово бъдеще и да обикаляме света, както винаги сме искали. Пред нас няма да има никакви бариери. А и ще изглеждаме като на 20. Каква красота!

На пръв поглед идеята за вечна младост изглежда твърде привлекателно, нали? Гледаш се в огледалото и си си все същия младок година след година след година. Аз бих залитнал, честно казано. Ще имам ума на 100 годишен човек, а ще изглеждам на 20. Еха! Вечната младост идва в комплект с голям житейски опит. Него ще го трупаме, докато сме живи, но тогава ще се появи един друг момент – ще се променим като личности. В сегашното ни кратко съществуване за това може да няма време, но ако живеем 200 години, т.е. около 3 човешки живота, ще имаме предостатъчно време да изменим възгледите си.

Ако вечната младост е обвързана с дълъг живот, започвам да си мисля, че не е толкова добра идея. Хората са казали, че човек се учи, докато е жив, но в един момент това ще му натежи. Не мога да повярвам, че го казвам, но на мен би ми омръзнало да живея.

Google+ Comments