Склонни сме да възприемаме перфекционистите като пример за постигане на високи стандарти и цели, но едва ли си даваме сметка за тежката корона, която носят и цената, която плащат за успехите си.
В клиничен аспект перфекционизмът се смята за личностна черта, която включва постоянния опит на човек да бъде най-добрият във всичко, което прави, но това води със себе си и прекомерен страх от грешки. До това заключение са стигнали наскоро и група психолози от Великобритания, които доказват, че перфекционизмът предизвиква симптоми на депресия, провокира социална дистанция и води до стрес.

Много учени класифицират перфекционизма на два различни типа. При единия ефектът върху хората е положителен, защото те използват своята енергия да се надграждат, да постигат целите си и да постигнат живота, за който мечтаят. Те са напълно способни да търсят съвършенство, без това да повлияе на самочувствието им и като цяло да се чувстват добре, виждайки, че усилията им се възнаграждават. Психолозите наричат този тип перфекционизъм „нормален“, „приспособим“ или „позитивен“.

При други хора перфекционизмът може да бъде пречка и да причини негативни странични ефекти. Те никога не се чувстват удовлетворени от собствените си усилия и живота си и също така може да имат трудности при поддържането на взаимоотношения, защото са твърде критични към другите.

Самооценката на тези хора винаги е отрицателна, защото те стигат до крайности в стремежа си към перфекционизъм и мислите им са самоунищожителни. Този тип перфекционист се нарича „невротичен“ или „отрицателен“.

Google+ Comments