Честит рожден ден на писателя Васил Лазаров
Днешната тема е по-различна от тези, което съм писал досега. Реших да честитя личния празник на един човек, когото познавам задочно, но дълбоко уважавам. Смятам, че дори тази статия да не достигне до него, ще постигне друг ефект. Прочитайки я, някои от вас тепърва ще разберат кой е Васил, други пък ще го опознаят по-добре, а това също е вид признание и уважение към личността и труда му.
Ще започна първо с това кой всъщност е Васил Лазаров. Много неща биха могли да се кажат тук, но ще спомена основните. Най-общо Васил е творец. Има издадени няколко романа, стихосбирки и сборник с есета на християнска тематика. Роден е на днешния ден – 24 юни – през 1956 година в град Самоков. Там основава и председателства Сдружение на писателите, като развива активна дейност в подкрепа на млади творци.
Освен това, Лазаров е избран и за изпълнителен директор на Асоциация „Емпирей“. Нейната цел е да насърчава християнското художествено слово и да подпомага българските автори, работещи в тази насока. По този начин Фондацията цели да спомогне за формирането на християнска ценностна система в общественото съзнание.
Както вече сте се досетили, Васил Лазаров е сред малкото български автори, които засягат в творчеството си християнските мотиви. Не оставяйте обаче с впечатлението, че творбите му са дълбоко и изцяло религиозни. Това, което на мен лично ми допада, е, че те съчетават по един деликатен и интересен начин нравствения кодекс на християнството с исторически издържани факти.
Може да ви се стори странно или дори клиширано, че някой честити публично рождения ден на познато име в литературните среди, което всъщност не познава лично. Разбира се, не твърдя, че мога да бъда най-големия критик и познавач на творчеството на автора. Благодарение обаче на неговите откровеност и чистота, които извират от поезията и прозата му, станах съпричастен към чувствата и мислите му и се докоснах до късче от душата му.
Тук следва и друг момент – за да пусна тези емоции в себе си, аз също отворих душата си и допуснах влиянието на писателя да остави отпечатък върху мирогледа ми. А това нима не може да се приеме като процес на взаимно опознаване и дори доверие?