В последно време все по-често се говори за бъдещето. Дали провокирано от все по-притеснителната международна обстановка заради бежанците и терористичните атентати, или страхът след избирането на Тръмп за президент на САЩ, хора се замислят за бъдещето и това накъде ще отиде светът, в който живеем. Известни футуролози също изкаха прогнозите си и разсеяха мрачните предсказания за апокалипис и Трета Световна война.

Аз нито съм известен футуролог, нито съм имал някога тягостни мисли за край на света, но от много време мисля, че съвременните професии са тотално сбъркани. Сега всеки се бута да стане програмист, IT (каквото и да означава тази абревиатура) или да се занимава с някаква работа „на компютър“. Да седи в един офис 8 часа, 1 час да отделя за храна и, в най-добрия случай, още един час в пътуване до и от работа, на ден. Така 10 часа от деня ни е обвързан с работата. Доходонасната работа „на компютър“, която ни издига в социално отношение, защото това е стандартът. Да, обаче бъдещето, предвиждано от известният писател Айзък Азимов, е вече почти наше настояще. Роботи се изобретяват почти всеки ден, а вече има и такъв, който ще бъде пуснат, за да прави компания на хора с аутизъм и деменция. Той изглежда напълно като човек и разпознава лица.

Когато види човек подобна новина, му е трудно да не се притесни за бъдещето. И то не само за това дали тези машини ще превземат света ни подобно на реалностите, описвани от Азимов или представяни в сериали като Бойна звезда Глактика. Но е факт, че съвременните професии, такива каквито ги познаваме сега, няма да бъдат изпълнявани от хора. Естественият човешки прогрес дава основание да мислим, че точно това ще се случи в бъдеще. До колко сме си взели уроците от миналото обаче ще определи начина, по който ще възприемем промените.

Ако се върнем назад в историята във времето на Индустриалната революция, когато машините заменят човешката сила, знаем, че по този начин се увеличава производителността. Историците отделят особено внимание на този период, защото това е моментът, в който едно чисто аграрно общество става индустриално, а това води до висока производителност, урбанизация на обществото и оформянето на съвременна градска цивилизация. Но дори този период на растеж е имал своите противници – хора, които са протестирали срещу въвеждането на машини, които да изпълняват техните задължения. Мнозина са загубили работата си. И ако за цялостното развитие на обществото Индустриалната революция е била двигател напред, то за мнозина съвременници, не е било толкова лесно да оцелеят и приспособят, защото не са съумели да се развият.

Следващият исторически период, на който трябва да обърнем внимание, е Бел Епок (Belle ?poque). Това е време на изключителено техническо развитие, икономически растеж, разцвет на културата и изкуството. Появават се автомобили, самолети, подводници. Но заедно с това прекрасно време на развитие, започва и съперничество между държавите за надмощие и икономическа сила (в различен аспект от досегашното). Всичко това води до напрежение и редица военни съюзи, а убийството на Франц Фердинанд (австро-унгарския престолонаследник) от сръбски студент, запалва фитила на обтегнатите международни отношения.

Тези събития потвърждават тезата, че човечеството трудно приема промените. Справянето с развитието е довело до значителни катаклизми в социално отношение, но въпреки това хората са съумели да се приспособят.

Със съвременните темпове на развитие бъдещето ни изглежда да бъде роботизирано, а за хората ще бъде особено важно да могат да бъдат адекватни в социално отношение. Да имат сензитивност към човешките емоции и чувства и да могат да се справят с тях. Със сигурност творчеството ще бъде на почит, а всички, които сега изпълняват механични дейности – най-вероятно ще бъдат земенени от машини. Това неминуемо ще доведе до голяма безработица поне първоначално, но да се надяваме, че обществата ни са си взели поуките от миналото и няма да допуснат да изпаднат в сериозни социални и военни кризи. А хората… те тряба просто да се научат да учат. Да научават все повече нови неща, но най-вече да се научат да бъдат хора, да обръщат внимание на околните и на себе си – на вътрешния си свят и вдъхновения. Само така ще бъдат максимално полезни за себе си в бъдещето.

Google+ Comments