Обещах си доверие
По традиция, в края на миналата вече година, направих своята равносметка за изминалите месеци и си дадох няколко обещания за 2021-ва, които наистина смятам да спазя. Едно от тях да се науча да се доверявам повече на хората. Обещах си доверие.
Всеизвестен факт е, че повечето хора знаят дали могат да се доверят на някого или не, само след 20-30 секунди след първата среща. Въпреки това, лично за мен, доверие се изгражда само чрез много споделени преживявания и става по-силно с течение на времето. Разбира се, ръководство за изграждане на доверие няма и всеки сам поема риска. Да, защото в днешно време, да се довериш на някого е като игра на хазарт – рискуваш и разчиташ на късмет или вътрешен усет. И в крайна сметка – риск печели, риск губи.
Донякъде свързването с някого и изграждането на доверие има много общо с преодоляването на вътрешните ни спирачки и страхове. Ако кажем „да“ на доверието, излезем от зоната на комфорт и скочим в дълбокото, това е най-добрият начин да спечелим доверие първо към себе си. Какво може да стане след тази крачка? Или ще се „опарим“ или ще създадем красиви отношения и приятелство за цял живот.
Водени от максимата, че е по-добре да опиташ, отколкото само да се чудим какво е могло да стане и какво сме изпуснали, трябва да проявим смелост и да не чакаме твърде дълго, когато се появи подходящата възможност. Освен това, винаги помага да се поставим на мястото на другия човек и да се осмелим да погледнем през неговата призма, за да насърчим емпатичното разбиране. По този начин може да разберем по-добре не само него, но и себе си.