Носталгия по „нашето“ детство

Носталгия по „нашето“ детство

Пролет е, времето е прекрасно, птичките пеят, дръвчетата са цъфнали.  Любимото ми занимание в почивните дни е разходка из прекрасния ми град. Парковете са пълни с хора, кипи от добро настроение, а хората са по-усмихнати от друг път.

Тези топли,  безгрижни дни ми напомнят за ваканциите, когато аз бях ученик. От сутрин до вечер бяхме навън, играехме на всевъзможни игри с всички деца от блока. Интересно е колко са се променили навиците и начинът ни на живот. Като се замисля аз какво детство съм имал и като гледам сега моето дете, чак го съжалявам горкото. За добро или за лошо то никога няма да разбере какво е истинско забавление. Спомням си как ходихме до магазина за наливен етър или алтай, да, газирана напитка, нещо което сега всяка майка/родител отрича, включително и аз. Спомням си как ходихме в магазина за хляб, а той не беше опакован както сега, поне десет човека преди мен са пипали и мачкали хляба преди аз да го купя, но знаете ли? Беше адски вкусен и не, не се заразихме от нищо. Спомням си как другарките пред блока варяха задружно лютеница и  всички деца я дегустирахме, и да, от една и съща лъжица. Возехме се на „Москвич“ и то без колан, това си е изживяване и да, не ни глобяваха. Имахме си истински приятели, а за компютри дори не знаехме. Играхме пред блока до късно, родителите ни не се притесняваха, че някой ще ни открадне или че ще ни нарани. А когато трябваше да се прибираме не ни търсеха по мобилния, а подсвирване от терасата, или когато сме прекалили с търпението на родителите си с вик: “Хайде прибирай се вече!“. Карахме колела с ожулени колена и без каски, за още по-голям адреналин. А най-мило ми става, когато си спомня за сладоледа, да сладоледа, беше толкова вкусен, дори и фунийката.  Интересно, с толкова бял хляб, газирани напитки и сладоледи не бяхме с наднормено тегло, да, защото не спирахме да играем навън, а не пред компютрите.

Е, стига толкова спомени, че почти се просълзих. Нашите деца няма да изпитат нашите удоволствия, но пък мога да им покажа едно видео да разберат как го правихме ние.

Носталгия по „нашето“ детство
5 (100%) 1 vote

Google+ Comments

Leave a Reply