Мислех си, че приятелката ми е особен човек. Където и да отидем – кафене, магазин или изобщо където има такава възможност, си взима или моли да й донесат късметче.

Говоря за онези малки навити на руло хартийки, които носят разнообразни послания. Аз лично ги намирам за малко излишни. Една голяма част от тях се повтарят. Друга част са безкрайно банални – здраве, щастие, късмет (не че това по принцип не са хубави пожелания). Трети пък са адски скучни с невероятно дългите си писания – мисли на някого или афоризми. Когато съм пил кафе и такова ми се е падало, съм бил доста недоволен. Особено ако мисълта принадлежи на някой мъдрец, който се е изразявал много завъртяно.

Днес сутринта спирам с колата да разтоваря жената до работа. Влизаме двамата в супермаркета наблизо, за да си вземем кафе (аз ще продължавам с колата, а тя си отива в офиса). До касата  имаше купа с късметчета и продавачката каза, че вървели с кафето. Та тегли тя две – за нея и за мен, и веднага отваря и двата да ги прочете. Добре, питам я, какво ще стане като ти си е паднало щастие? Ще ми е по-хубав деня, отговаря ми. Само заради нещо написано на хартия, чудя се аз. Тя ме погледна с ония големи очи, които ми казват, че нищо не разбирам, и си продължи. Че защо ще ми обяснява нещо. Смята, че съм навита глава.

Както и да е. Мисля, че всичко е вътрешно усещане. Когато изтеглиш късметче и ти се падне нещо ведро, това те радва. Когато нещо толкова малко те е зарадвало, ти изпитваш надежда, че целият ден ще ти е хубав. Въпрос на нагласа.

Утре ще си направя експеримент. Ще й кажа, че денят й ще бъде много хубав, че съм го сънувал и съм го предчувствал. Тя веднага ще ми повярва, защото знае, че аз принципно не се хващам за предчувствия, и наистина ще си мисли, че денят й ще бъде много хубав. И той ще бъде, сигурен съм в това.

Божеее, колко малко му трябва на човек. Понякога едно късче хартия и хубава дума са достатъчни.

Google+ Comments