Откакто тръгнахме към хипермаркетите, много от кварталните магазини фалираха. Но се оказа, че съвсем не всички. Допреди година или две магазинчето до нас беше пълна скръб – обедня откъм стоки на рафтовете, начумериха се продавачите, спряха посещенията. Сега обаче хората като че ли отново се завръщат към малките квартални местенца за покупка и това не е случайно.
Големите хипермаркети са удобни, но да влизаш и обикаляш всичко за едно кисело мляко, сапун и хляб е сложно и отнема време. Още повече ценно време се губи на опашките на касите. Ако си с кола – обикаляш, за да намериш място за паркиране. Ако си с багаж, трябва да го оставиш на съхранение. Това преорентира много хора отново към кварталните магазини, които пък много добре се ориентираха какво точно е необходимо на обикновения човек в делничен ден.
А именно – най-известните видове бира, сладкиши и чипсове, пресни плодове и зеленчуци, кафе машина, машина за фрешове, цигари, сосове, лютеници и подобни, нахут и царевици, хладилна камера с замразени хапки, зеленчукови мисквове, малка витрина с най-популярните млечни продукти, олио, оцет, други подправки, тоалетни принадлежности, ядки, сандвичи и бързи закуски в хладилник, безалкохолни и рафт с по-скъпи алкохоли и най-новото – кът за биохрани. Така всичко, което търсим в ежедневието ни, е на едно място и при нужда просто слизаме по чехли и купуваме. Без опашки, без да губим време.
Все повече така добре заредени магазини се намират из кварталите. Хората са доволни и правят оборот, а бизнесът на дребно процъфтява. Доволен съм и от магазина до нас. Всичко се зарежда в премерени количества, продавачът винаги ти казва кое е току-що получено, за да си вземеш най-прясното. Нещо, което липсва в супермаркетите. Освен това много квартални магазинчета също продават на по-ниски цени, просто защото нямат високи наеми, нито многоброен персонал, а и не гонят големите печалби.
