У нас някак май не оценяваме напълно ролята на учителите за обществото като цяло. Това не е една от най-желаните професии заради ниските доходи и липсата на уважение. Но учителите са тези, които още в начален стадий започват да оформят децата като личности. Това са годините, в които любопитството на ума трябва да се запълни със знания. Трябва да признаем, че учителският принос никак не е малък. Родителите все пак трябва да ходят на работа, а и нямат знания във всички области, така че да научат детето си на необходимото. Тук съответно се намесват учителите, за да превърнат децата в достойни членове на нашето общество.

Младото поколение е фундаментален аспект на всяко общество. То е представител на бъдещето и носител на посоката, в която това общество ще поеме. Затова нашите знания и грешки трябва да им бъдат предадени, за да могат да се запазят и за следващи поколения.

Сам съм свидетел на това как отношението на даден учител може да те накара да заобичаш даден предмет и съответно да не харесваш някой друг. Ще ви разкажа за моя учител по математика в гимназията, на който дължа много. Когато постъпвах в гимназия, математиката не беше любимият ми предмет. Разбирах я, но не мога да кажа, че я обичах. Но това се промени благодарение на господина по математика, както го наричахме ние тогава. Какви хубави спомени ме обземат в момента, като се сетя. Той просто имаше подход. Когато взимахме нов урок, той винаги започваше от най-лесното, докато стигнем до най-трудната задача накрая. Обясняваше всичко перфектно и всички в класа започнаха за разбират от математика, абсолютно всички. Благодаря му от сърце!

Google+ Comments