Не търсете вината в случаен срив там, където виждате чисто изчислена печалба.

Стоях в опашката на една от големите вериги в София, точно в часа, когато всеки се опитва да приключи деня си. Човекът пред мен се мъчи с терминала за плащане, докато на съседния касов апарат касиерката бързо обслужва следващия клиент, без и капка емоция. В този шум от хладилници и детски викове ме връхлетя една странна носталгия по онова време, когато „системата“ беше просто набор от правила, които приемахме без много да мислим.

Тогава всичко беше по-просто. Магазинът беше магазин, цената – цената, а опашката – място, където просто чакаш реда си. Имаше груба честност в тази простота, дори и да беше тромава. Днес виждам как опашките се удължават, правилата за самообслужване се променят, всяка удобна придобивка се превръща в нов слой такси. Това, което мнозина наричат „счупена система“, всъщност е най-добре работещият механизъм, който съм виждал.

Не е въпрос на случайност или некомпетентност. Когато опашката се бави или някоя услуга става по-трудна за ползване, това не е хаос. Това е филтър. Системата е създадена да оптимизира ресурса за тези, които я притежават, не за тези, които я ползват. Ако процесът е по-бавен, ако плащаш повече за „бърза услуга“, това не е грешка в софтуера, а цената на това да бъдеш просто потребител.

Всяко забавяне, всяка „техническа трудност“, всяка административна пречка е пренасочване на вниманието и парите към по-ефективните центрове на властта. Няма нужда от сложни теории, когато реалността е толкова ясна.

Машината работи без грешка. Просто не е създадена да се грижи за твоята удобност.