Не търсете вината в случаен срив там, където виждате чисто изчислена печалба.
Стоях в опашката на една от големите вериги в София, точно в часа, когато всеки се опитва да приключи деня си. Човекът пред мен се мъчи с терминала за плащане, докато на съседния касов апарат касиерката бързо обслужва следващия клиент, без и капка емоция. В този шум от хладилници и детски викове ме връхлетя една странна носталгия по онова време, когато „системата“ беше просто набор от правила, които приемахме без много да мислим.
Тогава всичко беше по-просто. Магазинът беше магазин, цената – цената, а опашката – място, където просто чакаш реда си. Имаше груба честност в тази простота, дори и да беше тромава. Днес виждам как опашките се удължават, правилата за самообслужване се променят, всяка удобна придобивка се превръща в нов слой такси. Това, което мнозина наричат „счупена система“, всъщност е най-добре работещият механизъм, който съм виждал.
Не е въпрос на случайност или некомпетентност. Когато опашката се бави или някоя услуга става по-трудна за ползване, това не е хаос. Това е филтър. Системата е създадена да оптимизира ресурса за тези, които я притежават, не за тези, които я ползват. Ако процесът е по-бавен, ако плащаш повече за „бърза услуга“, това не е грешка в софтуера, а цената на това да бъдеш просто потребител.
Всяко забавяне, всяка „техническа трудност“, всяка административна пречка е пренасочване на вниманието и парите към по-ефективните центрове на властта. Няма нужда от сложни теории, когато реалността е толкова ясна.
Машината работи без грешка. Просто не е създадена да се грижи за твоята удобност.
Напълно съм съгласна с това, което си написал. В същия магазин, но в друг град, забелязах същото нещо – касиерките вече не поздравяват, а гледат все едно ти дължат обслужването. Истинската причина е, че веригите умишлено държат по-малко отворени каси, за да тласкат хората към по-бързите самообслужвания, където няма кой да попита за нещо.
Наистина ми направи впечатление този момент с касиерката, която без капка емоция обслужва следващия клиент, докато другият се мъчи. Сега, като се сетя, и аз съм попадала в подобни ситуации и наистина ми се струва, че всичко е изчислено за максимална печалба, а не за удобство на хората. Ще имаш ли още подобни наблюдения и ще пишеш ли пак по тази тема?
Преди време гледах нещо подобно в едно предаване по БНТ за маркетинга в супермаркетите – там обясняваха как нарочно са бавни терминалите и защо подреждането на стоките е такова. Съгласна съм, че не е просто срив, а съвсем пресметнато е как да ни накарат да купим още неща, докато чакаме. Често се замислям за това, докато пазарувам и ми става едно такова неприятно, че всичко е толкова изкуствено и контролирано.
Онзи ден и аз чаках на каса в друг магазин от същата верига и точно както описваш, единият терминал не работеше, а касиерката ме прати към самообслужването. Само че нямаше никой, който да обясни как става и накрая мина повече от 10 минути, докато се оправя сама. В крайна сметка си тръгнах ядосана, че вместо да спестя време, загубих още повече.