Това беше казала една моя учителка по български навремето, но чак сега започвам да вниквам в значението на думите. Нямаше нещо конкретно, което да ме подтикне да насоча вниманието си към тази мисъл, просто така се случи. Вие как мислите по въпроса? Аз се съгласявам напълно. Ако трябва леко да префасонираме мисълта, би звучала така – колкото повече знаеш, толкова по-малко знаеш. Получава се един проксима, но защо е така? Ами защото започваш да си задаваш нови въпроси и започваш да навлизаш в нови и нови непознати теми, за които искаш да научиш още и още. Ето защо човек се учи цял живот.

Никога не можеш да знаеш всичко, дори няма да си близо до такова познание. Знанието води до ново знание и този процес никога не спира. Дори има неща, които не си имал намерение да запомняш, но един ден те се появяват от нищото просто така. На мен това ми се случва често и се чудя откъде ги знам тези неща. Явно някога съм чул, прочел или гледал нещо и то се е било загнездило в най-дълбоките кътчета на съзнанието ми. Дори в момента, докато пиша затова, си задавам въпроси и искам да знам още. Тук става дума за знание, което води да себеусъвършенстване обаче, а не за клюки и разни други от сорта.

Считам теорията за доказана. Насърчавам ви да бъдете любопитни. Отворете очите си и разширете мирогледа си. Ето това е начинът да вървите напред.

Google+ Comments