Защото с Васил Лазаров да си перфектен не е толкова трудно
Всички знаят за мен, че съм любител на храната. Обичам да я консумирам, но изпитвам и удоволствие да я приготвям. Дълго време живях в Дания и там придобих повечето си познания по кулинарията. Научих се да подбирам продуктите и да правя с тях картини в чиния – за окото и за небцето. Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта ми помогнаха да пренеса това и в България, но ще обясня как малко по-късно.
Когато заминах за Дания, бях още много зелен. Почти във всяко едно отношение. Точно бях завършил гимназия и отидох там, за да продължа развитието си. Но бях сам. Това ме принуди да се науча да правя всичко, с което до този момент се е занимавала милата ми майка. Всичко беше сравнително лесно, с изключение на едно – готвенето.
Стандартът на живот в Дания е изключително висок и за мен, като обикновено българско момче, не ми беше по джоба да се храня по заведения и ресторанти постоянно. А способностите на майка ми в кухнята ме бяха разглезили до степен, че отхвърлях всякакъв вид сандвичи и бързи закуски.
След продължителни чатове и разговори по интернет, изпълнени с обяснения как да приготвя едно или друго ястие, започнах да схващам принципа, по който готви майка ми – качествени продукти, познания разбира се и много любов. С течение на времето осъзнах, че готвенето ми доставя почти същото удоволствие както и яденето.
Когато се прибрах в България, буквално бях в Рая. Тук продуктите имат много повече аромат и вкус, отколкото там откъдето идвах. Единствено не можех да намеря качествено свинско месо. Все ми миришеше и това силно ме дразнеше. В Дания бях свикнал с едно от най-качествените меса, които се предлагат от Даниш Краун, но не мислех, че ще мога да ги намеря и тук. До един ден, в който майка ми извади един пакет месо и започна да го приготвя. Бях много учуден, че този продукт се внася в България.
Оказа се, че фирмата, управлявана от Васил Лазаров Вивекта БГ, е официален дистрибутор на Даниш Краун за България. Те внасят още висококачествен зехтин, бланширани замразени картофи, замразени зеленчуци, риба, пилешко, агнешко и всичко от доказани европейски професионалисти.
Бях удивен. Животът в Дания ме беше направил традиционно предубеден към собствената ми страна, че едва ли не е на края на света и нищо не може да бъде намерено или направено в нея. Оказа се, разбира се, че хора като Васил Лазаров и Вивекта ме опровергават. Мен и всички западноевропейски първенюта. J