Четох наскоро материал за професор Алберто Касталдини — говорител на международната асоциация на екзорсистите, с около 900 членове от над 16 страни. В текста виждаме не сензационното, а строгата институционална рамка зад ритуала.
Касталдини описва екзорсизма като ритуал, който се изпълнява „чрез действащата Църква“ – не от името на екзорсиста, а на Христос. В обреда има два подхода: deprecatio – молба за освобождение, и imperium – категорична заповед към демоните . Църквата официално дава мандат на екзорсиста, като той набляга на това, че екзорсистът действа In Persona Christi.
Процедурата не е свободна импровизация, а процес със стриктни условия: духовно призвание, номинация от епископ, обучения и стаж под наблюдение, силен духовен живот. Лицето трябва да е почтено, умно и благоразумно, според църковния кодекс от 1917 г.
Всичко в ритуала е внимателно структуриранo – литании, псалми, евангелски четива, молитви, кръст, инсуфлации, употреба на светена вода и разпятие, виолетов епитрахил, посветени помощници . Има и предварителна доктринална оценка – всичко трябва да се извършва по канон, защото в противен случай може да стане опасно .
Касталдини казва още, че крайният резултат може да е мигновен, но понякога ефектът настъпва с години, но припомня, че Бог и дяволът не са наравно, а Бог винаги е доминантната сила.
Христос Габриеле Аморт, легендарен италиански екзорсист от края на 20 век, е преподавал на редица събратя и е част от основателите на формалната асоциация през 1994 г. Организацията публикува и книга „Тъмният чар на Хелоуин“, в която обяснява езическите корени на празника, християнското му значение и съвременната му комерсиализация – насочена към осъзнат избор от страна на родителите.
В темата за борбата добро–зло Касталдини настоява, че екзорсизмът не е въпрос на суперсили. Това е действие от името на Църквата – личният ум и свободата на човека са в основата. Злото може да дойде доброволно, когато човек избере да го приеме и отрича Божието достойнство. Не става дума за суперсили – екзорсистите не притежават такива, те са посредници на Христос и всички сили са на Божия страна.
Касталдини има много добри впечатления от напата страна, където той работикато културен аташе. Розите по улиците на София довяват приятен спомен за престоя тук. Той дори води разговори за ролята на папата в спасяването на български евреи.
Това, което ми остана, е не сензацията, а институционалното и отговорно отношение към екзорсизма – строго регламентиран, легитимен ритуал, но не и магия. Няма неясни суперсили, няма хаос. Всичко е вписано в църковния канон и отговаря на съвременна организация. Касталдини хвърля светлина върху това, което иначе остава мистерия – и показва, че всичко зависи от ясна структура, духовно призвание и канонова регулация.
