Няма да крия възмущението си към средата, в която живеем – омърлушена, сива и една такава тягостна . Няма и да се опитвам да Ви убеждавам, че страната ни е красива, прилежна и така нататък. Истината си я знаем всички. Аз обаче съм твърдо решен да намеря своята перфектна среда и да се опитам да живея в нея. За целта не ми трябват розови очила, а нагласата и средствата за това. Ще си поставя за цел да търся положителни неща, които хора правят за нашите градове и села.

Както казват в кулинарните предавания има си рецепта, а необходимите продукти са: мисъл, четене и желание. Мисълта трябва да е прясно забъркана и свежа, а не преразказана, поставена или тип “защото някой така каза”. Точно защото напоследък все някой нещо казва сме се оставили на течението и се научихме да вярваме сляпо на онова, което чуваме и виждаме. Ние сме в криза – и на мисълта, и на личността. След това поставям четенето. Съветвам повече да се допитвате до книгите, защото те предоставят една много по-различна гледна точка на света ни. Най-ценното нещо в книгите са разнохарактерните герои, благодарение на които авторът ни представя различни гледни точки, типове мнения и защо са такива на различни хора. Четенето учи на търпение и толерантност. Накрая желанието. Няма как да живеем по-добре, ако нямаме желание сами да си направим живота по-добър. Сега някой ще каже, да ама с такава политика ние нищо не можем да направим.

Това ни е грешката, ако питате мен. Най-лесното е да се оплакваме и живеем пасивни, очаквайки да се появи някой герой, който отново така от разстояние да го изследваме словесно на по чашка. Да обаче само с викане на Неволята не става. Знам за какво говоря, защото често ставам свидетел на най-различни приказки в кварталното заведение.

Връщам се малко назад – на предишния си пост. След като има личности, които с малко могат да направят много, следователно човешкия фактор е най-важен. Винаги съм го твърдял и пак заставам зад думите си, че с малко повече желание, толерантност и разбираме всички ние можем да живеем в перфектната среда.

За мен тя е на чисти улици, кошчета за разделно събиране (в които хората съзнателно и отговорно отделят боклука си), на спретнати сгради (макар и вехти, те могат спокойно да изглеждат приятно с някое и друго цвете и чисти прозорци), китни зелени паркове и най-значимото – по-усмихнати хора.

Сигурен съм, че ако хората са по-ведри и започнат повече да се усмихват, постепенно всички ние ще си повярваме, че живеем на едно по-хубаво място. Защото усмивката и смехът са заразни. Перфектно, аз предвиждам нещо просто перфектно…, а трябва толкова малко.

Google+ Comments