Едва ли ще изненадам когото и да е, като кажа, че реалити предаванията станаха много популярни през последните години. Появиха се разнообразните музикални, танцувални, актьорски и т.н. продукции, от които да изскочи поредната звезда. Своята аудитория намери и Царят на реалитито – Големият брат, в който и до ден днешен не откривам никакъв смисъл…! Може би сте забелязали, че аудиторията на тези предавания е предимно от жени, защото продукциите са по-развлекателни. Имат нотка и на интрига, което допада на дамската аудитория и не на последно място участниците винаги са добре издокарани на външен вид, гримирани и облечени от специалисти.

А за мъжете какво остава? Всъщност ние гледаме един съвсем друг тип риалитита – наричат се спорт. Погледнете към футбола, волейбола, колоезденето и който и да е друг спорт и ще забележите, че те притежават черти, типични за реалити продукциите. Има група от участници, които се състезават един с друг, всеки от тях владее определен талант и огромна публика следи всяка тяхна крачка, успех и провал.

Това какво ви говори?

Точно така! Ние, мъжете, можем да се загледаме по дадено реалити. Дори можем да му станем фен, стига в него да има все пак някаква състезателна нотка – вземете Tot Gear за пример. А като казвам “състезателна нотка” нямам предвид съдии, които постоянно обиждат участниците, или водещи, които нон стоп приканват зрителите да гласувате пред телевизорите си. По-скоро говоря за продукции, в които се усеща състезателен хъс, спортен дух и стремеж към победа. На мъжете повече ни допада, когато състезанията са както отборни така и индивидуални, когато победителят сам е стигнал до първото място благодарение са собствените си умения и старание – не когато най-много зрители са гласували и са дали парите си за него или нея. Има ли такива реалитита? Всъщност има, но не са много. Сървайвър клонеше в тази насока, но не изцяло.

Google+ Comments