Амбициозността на родителите няма край. Не само, че се възмущавам на предавания за деца, водени по конкурсите за красота, които пускат  по телевизии като  TLC, но и ми се струва, че в действителност има такива родители. И подозренията ми се оказаха правилни. Имам едни приятели, с които от години се познаваме. Имат момиче на 9 години. И познайте. На приятелката ми й дошло на ума да води дъщеря си на курсове за модел. Смешна работа. Момичета на 8-10 годишна възраст да се пъчат, гримират и фотографират като пораснали и дефилират с онова ти самочувствие, което се изисква от дизайнерите. На мен лично това не ми се струва много редно.

Първо, на детето от малко му се вграждат в главата някакви идейни представи за неговата същност. Самочувствието му расте, което може да го отдели от естествената му детска среда и да не може да намери приятели. След това, амбицията, която се приучава да носи в себе си, следвайки често не своите, а родителските желания, не са никак здравословни. Те започват още от тази крепка възраст да му тежат, да го сблъскват с разочарования, да го лишават от детство. Накрая, детето понякога става разглезено и капризно. Типична таткова принцеса, която не може да понася конкуренция.

Срещал съм и големи модели. При тези, които са тръгнали по ревюта и конкурси за красота още от малки. Поражението и психическите щети са наистина големи. Разочарованието е видимо, тъй като най-вероятно са набрали много инерция и са виждали пред себе си бляскаво бъдеще, особено, ако са участвали в мероприятия на „Джей Моделс?. Да, преди години това беше голямата рекламна и модна агенция, която организираше най-читавите конкурси. Плащаше високи хонорари и уреждаше рекламни промоции. Всичко беше на ниво. Или поне така изглеждаше, още повече, че „Джей Моделс? държеше правата и на редица международни конкурси. Беше наистина обещаващо. Но след съдбовната криза плащанията по промоции паднаха почти на половина. Понижиха се цените и на печатните реклами, билбордовете и транспортаната реклама. Средствата не достигнаха и в модния бизнес, та по тази причина „Джей Моделс? беше първата, която не успя да запази стандарта си на работа и предпочете да преустанови дейността си вместо да бави хонорарите и да държи модели, фотографи, гримьори и други на празни обещания за по-добри времена.

Ето, че сега няма кой знае какъв престиж в професията на модел, а там където има приходи те са ниски, а обещанията за кариера несъстоятелни. Затова повечето момичета се отказват. Затова ми се струва толкова смешно още от малки да се водят децата, да им се вграждат някакви мечти, след като у нас така или иначе няма хляб в тази работа. Или просто всичко се прави с намерението един ден да се емигрира.

Google+ Comments