Каква е важността на спорта в съвременната култура и започнал ли е да губи силата си? Имал ли е въобще някаква сила някога?

Не мисля, че има друга дисциплина, която има способността да привлича и обединява големи маси (дори цели държави) като спорта. Но като че ли професионалният спорт от известно време губи тази добавена стойност. В сегашния момент нейната достоверност е напълно под въпрос.

Обяснението от моя гледна точка е, че попаднахме в капана, че не оценяваме пътя, а преследваме само резултата, попадайки в клопката на известната и добре позната поговорка „целта оправдава средствата“. Не само ние, обществото, но и професионалните спортисти. При тях този начин на мислене води до употребата на допинг. Спортисти, които дълги години са били икони, живи легенди и герои, ни падат в очите един след друг, въпреки че сме вярвали в тях и сме ги имали за пример за подражание. За съжаление, те също си позволиха да бъдат съблазнени от славата, парите, успеха … но с цената на какво. В съвременния свят твърдим, че всичко има цена в този живот, но аз казвам, че нашите принципи и ценности не са само безценни, те дори не бива да се продават.

Поради огромното влияние, което спортът и спортистите оказват върху обществото, трябва да бъдем много по-внимателни как да използваме този инструмент. Например състезателният дух, който съществува в елитния спорт и който е толкова търсен от всички видове компании с цел постигане на най-добри резултати, е ефективен само ако се използва правилно. В противен случай установяваме, че този неразбран състезателен дух е унищожил всички чувства за сътрудничество и солидарност, защото успехът е замислен не като резултат от любовта към добре свършената работа, а като кулминация на личната амбиция и потискането на страха от провал.

Следователно смятам, че спортът може и трябва да се използва във всички области на обществото като инструмент за промяна и трансформация, но за да се случи това, ние, които вярваме в това твърдение, трябва да го предадем и използваме по правилния начин, така че да има правилното въздействие.

Спортът не е само чисто физическа практика. Тя променя дълбоко човека, стимулира различни възможности и измерения. Развива се не само телесното или кинестетичното, но и емоционалното и социалното.

Спортът, практикуван по непрекъснат начин, учи да се контролират и пренасочват негативните емоции и да се изразяват и предават положителни емоции адекватно. Спортът е отношение към живота. Той е защита срещу застой и стимулира самотрансценденцията. Заниманието със спорт изисква дисциплина и самоконтрол, възпитавайки ви в самопознанието и самоусъвършенстването.

Спортът е школа с благородни ценности като лоялност, братство … добродетелите на добрия спортист са постоянство, вярност към ангажиментите, скромност, щедрост, честност… Спортът развива характера, прави човека смел, помага за интелектуалното развитие и засилва издръжливостта и волята.

И накрая, спортът засилва издръжливостта (способността да ставате, да се адаптирате и да бъдете гъвкави в условията на нови и / или трудни ситуации).

Нека не продаваме спорта като инструмент, който помага за постигането на цели, победи, „успехи“, слава, известност …., но като училище за живота, което изгражда ценности, което помага да опознаваме себе си и да израстваме като личности, и инструмент, който ни помага да вървим по пътя на живота по благороден и автентичен начин. Сигурен съм, че ако от утре това е съобщението, предадено във всички училища, от всички професионални екипи и от медиите, следващото поколение няма да е необходимо да прибягва до допинг, защото за тях целта не би била да спечелят на всяка цена, а да дават най-доброто от себе си всеки ден и вървете по пътеката възможно честно, знаейки, че това е истинската победа на спортист.

Google+ Comments