Сигурно всеки от вас поне веднъж е чувал нашумялата българска рап песен, която толкова упорито се върти по радиата. И определено има много хора, които се забавляват искрено с това парче. Стойността му като артистичен продукт няма да коментирам. Всеки има право да твори и да харесва каквото пожелае. Но тук, без да бъда защитник на един или друг стил в музиката, ще се опитам да разбера защо на практика еднакви послания и стил на поведение, се възприемат по различен начин от обществото.

Май вече се досетихте, че ще говорим за чалгата и рап-музиката в България. Зората на поп-фолка беше един особен период в развитието на страната, който беше белязан от мутрите, разпределянето на нарко пазарите, незаконните бизнеси, рекетът и страха. Тогава беше времето, когато едни не особено интелигентни хора, определят пътя на икономическо развитие в страната. Това е и времето, когато чалгата става толкова популярна и започва да диктува стила и на много подрастващи.

Следва кратко пробуждане и от поп изпълнителите, като се появява и български рап, който “вилнее” няколко години, но затихва някъде между измислените послания и кебапчетата в кръчмите.
Докато чалга певиците по това време пеят за любов, сълзи и още нещо, рап изпълнителите следват културата на този тип музика и започват да възпяват колите, парите, жените и затворите. Само че това в България трудно може да се възприеме, предвид че този тип живот изглежда фантастично нереален.

Срещу чалгата започна да се пробужда недоволство, което беше обосновавано първо с манталитета, който идва от този тип музика и начина, по който се “проповядва” едно фриволно и леко поведение от страна на жените. Ориенталското звучене на музиката също беше сред основните аргументи, които противниците на този стил, използват.

От друга страна, когато съпоставим поведението и текстовете на рап изпълнителите – положението е отчайващо. Новата вълна на този стил музика прехвърли границите на кича. Отново взимащи пример от западните рап изпълнители, родните изпълнители привнесоха едно поведение, което е далечно и неестествено за българите. Но понеже е световно явление – може.

Двойният аршин, с който се мери не го разбирам, като двата стила, в крайните си форми, са абсолютно еднакви, а защитниците на единия и отричащитедругия – необосновани.

Google+ Comments