Изкуството, наречено политика
Започнах отново да чета популярната поредица на Айзък Азимов – Фондацията. За тези от вас, които никога не са чели тези книги, ще кажа, че това е интересна политическа поредица, която, в стила на своя автор, се развива в далечното бъдеще, когато световете са разположени в множество галактики и системи, а държавите и кралствата са разположени не само на една планета.
Като изключим научно фантастичния елемент, който действа само като фон на развиващите се събития, останалата част от сюжета на книгите е свързана с политическите, дипломатически и социални отношения между хората и държавите.
Изключително умело представени кризисни ситуации, от които основните персонажи успяват да избягат с много финес и нито капка пролята кръв.
В тази връзка се замислих за изкуството, наречено политика. Истина е, че повечето хора обичат да казват, че политиката е мръсна игра, но в действителност много малко хора, могат да се нарекат наистина добри политици. В същото време много зависи от ситуацията, в която се намира държавата в конкретния момент, когато вземеш управлението в собствени ръце.
Защото историята помни много политици, които са имали потенциала да създадат много неща, дори са изпреварвали времето си във вижданията си за света и начина, по който трябва да се развива той, но в същото време обществото не е било достатъчно узряло, за да приеме идеите им. Ето защо тези държавници са напускали постовете си неразбрани и дори осмивани, че не са добри в работата си, а години по-късно, техните идеи стават световен тренд и завладяват по-голямата част от развитите държави.
Поради тази причина е много важно този, който е застанал начело на дадена държава, да може да оцени и нивото на развитие на обществото и до каква степен то ще бъде склонно да приеме революционни теории.
Всъщност добрият политик трябва да съчетава множество качества, от социология до дипломация и разбира се, да умее да лавира между исканията на своите партньори, като успее да ги задържи като такива.