Имало едно време

Здравейте! Миналия ден си спомних за моето детство и се замислих, колко хубаво беше тогава. Всичко, което съм изживял в онези години не може да се сравни с нищо, което го има днес. Това нещо, както ме кара да се усмихна за хубавите спомени, така и ме натъжава, защото тези времена ги няма вече и според мен никога няма да се върнат. Ще се върна назад в годините, за да Ви припомня как изглеждаше живота в онези времена и как изглежда живота днес. Понеже аз съм човек, който обича да си похапва ще започна с храната, която купувахме и консумирахме. Спомням си колко вкусен беше хляба едно време, продаваше се от касетки или можеше да се купи директно от фурната още топъл, а сега купуваме хляб, който е безвкусен, но по европейски стандарт – нарязан и пакетиран. Сиренето беше само един вид и се продаваше в тенекия със саламура, а вкуса му беше неописуем, сега има безброй фирми, които произвеждат сирене, което е вакуумирано и мирише на олио. Имаше 2 вида салам – камчия и шпеков, бяха с невероятен и истински вкус и ги завиваха в амбалажна хартия, сега има стотици разновидности на салам, само че всички взети заедно немогат да постигнат вкуса от едно време. Според мен не само храната беше друга, но и игрите. Като бях дете нещото, което ме забавляваше беше народната топка пред блока, футбола с приятели, играхме на жоменка, седяхме с часове и правихме фигури на пясъчника, а най-известната електронна игра беше тетрис. Забавлението на днешните деца е далеч по различно и ограничено. То е най-често в детските центрове и пред компютъра. Няма да се върне детството от едно време, но споменът си остава вечен.

Google+ Comments