Kакво е да си мъж от U.N.C.L.E?
Ще ви кажа какво е: хапещо доволно. Хапещо, защото боли… стомахът от смях. Доволно, защото след филма се усмихваш дълго време и коментираш.
Когато вчера излизах с приятели, изобщо не ми се ходеше на кино. Всички искаха да гледаме “Мъжът от U.N.C.L.E” с такова желание, че чак ми се догади от ентусиазма им. Последните два пъти на кино все попадах на филми, които имаха предвидим сюжет и изпълнение, на което би се вълнувал само тинейджър. При това все се оказвах един от тримата най-възрастни в залата. Затова сметнах, че и този филм ще бъде поредната американска боза с патриотичен американски край, от който после ще ти горчи в края на езика все едно си ял вкиснато зеле. При това билетът за кино в петък е по-скъп. Не само ми щипеше на гърлото, но и липсата на 12 лева от портфейла ме караше да се ядосвам. Обаче не ми се прибираше у дома, защото след това вечерта щеше да продължи в някой бар. Влязох в кинозалата на търсене и се тръшнах на червеното кино кресло с най-голямото отегчение и раздразнение на света. Изядох половината пуканки още преди да е започнал филмът. От нерви.
Очаквах боклук, а се оказа… доста симпатичен, лек, нетипичен, забавен и отпускащ хубав филм. Вълната на доброто настроение мигом ме заля и не ме пусна през цялата вечер. “Мъжът от U.N.C.L.E” е от този тип, които би чакал да ги пуснат в сайтовете за торенти, за да си ги свалиш и гледаш отново.
Цялата зала се подхилкваше и смееше. И то не от онзи истеричен смях, който избълваш на филмите с тъпотии, а от този, който излиза от теб, когато ситуацията много те е накефила.
За да не ви отегчавам с приказки, ви пускам един удължен трейлър, който намерих, съдържащ малка част от забавните моменти. Макар извадени от контекста, в този си вид също разсмиват. Препоръчвам ви да го гледате, ако още не сте.